- За какво се бъхтихме цял живот, като накрая, вместо да изкараме на спокойствие последните си дни, ние се чудим как да осъмнем, без да ни е разбита къщата? Кажи бай Иване? Или при вас в града е по-добре?
- Ох! Не ме закачай Тинке, по болното място!Миналата седмица за шести път ми разбиха гаража! Откраднаха колелото на внучето, гадовете! Имах и един бидон кисело зеле там. Да вземат, да излеят зелевата чорба и да пръснат зелките по земята! Кажи, туй хора ли са? По-рано, докато не бях занесъл на вторични суровини колата, се бяха изсрали на задната седалка...! Да го хванеш такова, че да му навреш муцуната в мръсотията!

- Добре, де! При нас полиция няма, а при вас има! Ходи ли да се оплачеш при тях?
- Ха-ха-ха! Шегуваш ли се, Тинке? На съседа чисто нова кола му задигнаха преди две години и никой от полицията не си мръдна пръста! Три пъти писах жалби за кражбите при мен и какво от това? Тия хора работа не вършат, да знаеш! Те са паразити, също като управниците ни! Затуй се защитават едни – други!
- Право думаш! Файда от тях няма! Като изнасилиха и убиха баба Станка от наше село, съседите видяха престъпниците! Полицията дойде и хвана двете циганчета. След една седмица ги пуснаха, щото били непълнолетни! Защо си отиде зян жената? Защо освободиха убийците й? Защо ни баламосват, че имало държава, като такава няма?
- Защото сме прости и покорни хора, Тинке! Ако бяха гърците, щяха да се вдигнат всички до един и щяха да си дирят правдата! А ние мълчим и си траем, докато бедата не дойде на нашата глава! Мен ако питаш, сами сме си виновни...! Докато търпим, тъй ще е!
- Вземи, пийни винце за моя стопанин, Бог да го прости! И от дърпаната баница си вземи!
- Светла му памет и лека му пръст, на Грозьо! Ти вземи от поничките! В една барачка край училището до нас ги правят и са много хубави! Я чакай, да прелея гроба, че твоя човек докато беше жив обичаше да си пийва!
- Обичахме всичко бай Иване, ама на .... свърши се тя! Защо го живяхме тоз живот, тъй и не разбрахме!
- Абе, не е чак тъй то! Като си живяла, все нещо добро си сторила някому, нали?
- Сторила съм, зер! Помагала съм на болни съседи, готвила съм манджичка на един старец накрай село, даже пари съм пускала в касичката на магазина, дето събират за лечение на онкоболните! Ама, туй са дребни неща!
- Твоите дребни неща Тинке, са направо огромни, в сравнение с кражбите на депутатите, министрите и общинарите! Ти си помагала със стотинки, а те са крали с милиони! Малката ти помощ е по-голяма от огромните им кражби! Тъй, че не питай защо си живяла ти! Трудила си се, помагала си, макар сега да мислиш, че е напразно! Не е тъй, Тинке! Напразно е минал техния, а не твоя живот! Лесно е да рушиш, трудно е да градиш! Ние можем спокойно да кажем, че не е минал живота ни на вятъра! Кажи, тежи ли ти нещо на душата?
- Тежи ми, бай Иване! Тая неправда, навсякъде в държавата ми тежи!
- Затуй си права, но твоите грехове не са грехове, Тинке! Лош и грешен е сега народът! Не му се работи, иска все пари и то незаслужени, а тъй не става! Всеки трябва да има отговорност и да помага за държавата! Иначе виждаш какво е – анархия!
- И сега накъде, бай Иване? Накъде е правилния път, кажи?
- Не знам, Тинке! Не знам! От тая задънена улица, дето са ни напъхали, май излизане няма! Късно се сетихме да питаме, а макар и на възраст, не ни е стигнал още ума, че вместо да седим и чакаме, трябва да тръгнем ....! Само който знае накъде отива, намира път и стига до края!