Бях свикнал да ми гостуват жени за по една нощ. Понякога се случваше да останат и на следващия ден, но да живея непрекъснато с жена, не знаех каква манджа е. Сутринта щом отвори очи, Диана се разшета. Огледа навсякъде и реши, че след закуската трябва да направим леко разместване и основно почистване. Началото на съвместното ни съжителство не обещаваше нищо добро и аз гласно изразих неодобрението си.

- Недей мрънка, Петльо! Ще видиш, че ще ти хареса! А за награда ще ти направя стрийптиз с полицейска униформа! Става ли?
Разбира се, не можах да устоя на изкушението. Кой мъж би се отказал, една красива жена да свали бавно и съблазнително униформата на ченге само пред него? Навлякох един стар анцуг и се поставих на разположение. На първо време трябваше да ида до супер-маркета за разни почистващи препарати. Като се върнах видях, че цялата къща е обърната с краката нагоре. Диана бе разместила абсолютно всички мебели и ясно се виждаше, колко мръсна е гарсониерата. Тържествено ми бе връчена прахосмукачката и започнах да обикалям по всеки ъгъл. Тя вървеше след мен с един мокър парцал и забърсваше. Следваше търкане на врати, прозорци, а последно и банята. Накрая пренаредихме скромната ми мебелировка. Къщата действително изглеждаше далеч по-чиста и уютна от преди. С половин уста го признах и запитах, няма ли вече да обядваме. Беше ранен следобед и се бях скапал от тая домакинска работа.
- Долу срещу блока ти забелязах някаква пицария. Не искаш ли да хапнем там? – предложи Диана и аз естествено приех.
Излапах една голяма и една малка пица, глътнах две студени бири и малко ми дойде сърце на място. Подканих я да се прибираме, че престои най-важното.
- Кое е това важно нещо? – направи се на гръмната тя.
- Обеща ми стрийптиз, кое! – подскочих на стола.
- Я, виж ти! Не си забравил значи?
- И таз добра! Че как мога да забравя такова нещо? Аз защо се трепах като роб целия ден? В неделя е нормално хората да си почиват, а ти ме грабна като трудовак на фатмашка вила!
- Обещаното си е обещано! – присмя се тя – Обаче преди това ще минем през китайския магазин на ъгъла, да видим има ли някоя репродукция, за украса!
- Хайде сега и украса! Че кога успя да видиш и китайския магазин, като едва от снощи си при мен?!
- Практичният човек вижда всичко! Само отвеяни петли като теб зяпат само по кокошките!
Ходихме до китайския магазин, после до още два за домашни потреби и чудно, но в неделя всички бяха отворени. От една малка книжарница все пак намерихме подходящи репродукции и накрая се прибрахме у дома. Изтегнах се на дивана и зачаках шоуто. Диана спусна щорите, дръпна завесите и едва тогава се качи на масата, облечена с полицейската си униформа. Всеки ден я виждах в тая униформа, но сега ми се стори особено привлекателна. На фона на релаксираща музика, която си бях записал на един диск, тя започна бавно и съблазнително да танцува, като сваляше по нещо от облеклото си. Тъкмо бе останала по бикини и сутиен, когато телефона ми иззвъня. Като последен глупак аз вдигнах. Отсреща Лиза ме попита, не искам ли да и гостувам на вечеря със свещи, и стар мавруд. Отвърнах, че този път ще откажа, а Диана слезе от масата, обра си полицейските одежди и заяви:
- Няма смисъл да отказваш, Петльо! И без това друго от мен няма да получиш! Върви при поредната си кокошка! Ти не заслужаваш нищо!
- Но, чакай! Защо? Какво толкова е станало?
- Когато една жена ти прави подобно шоу, всичките жени на света да ти звънят и да те търсят, трябва да ги разкараш! Ясно ли ти е, глупак такъв?
Тя бе много ядосана, аз също и реших, че най-разумно ще бъде да изляза навън, за да изпусна малко парата. Помотах се около час из квартала и вече по тъмно се прибрах. Преди да отключа вратата на гарсониерата нещо ми мина през ума. Натиснах звънеца и зачаках. Отвътре не се чу шум и никой не отвори вратата. Влязох и както очаквах, Диана си бе заминала. Огледах да не е оставила някаква бележка, но такава също нямаше. Позвъних и без надежда да ми вдигне, но тя отвори телефона:
- Ако обичаш не ми звъни повече, защото няма да вдигам телефона! Ти просто не си дозрял за сериозна връзка с жена! Не смятам последните два – три дни за загубени, но се убедих, че няма смисъл да бъда с теб! Хайде, телепортирай се сега и да не си ми звъннал повече!
Толкова ясно ме отрязаха, че не успях и дума да кажа. Отпуснах се на фотьойла и въздъхнах. Сам си бях виновен, разбира се. Обаче странно, Диана бе само от няколко дни в живота ми, а вече страшно ми липсваше. Тя по свой начин бе запълнила скромната ми гарсониера с присъствието си, бе влязла в сърцето и душата ми. По-рано бих и теглил една благословия и щях да ида при Лиза. Сега седях във фотьойла, гледах светлините на града в ниското, жълтите, ярки лампи по продължението на Аспаруховия мост и нещо отвътре ме болеше. Напълно неочаквано разбрах, че съм влюбен в това момиче или по-скоро в тази жена! Тя бе по-сериозна и отговорна от мен, и си дадох сметка, че в момента наистина не я заслужавам. Човек рядко признава дори пред себе си, собствените си грешки и тогава усещането е като да си стъпил на лед, който се пука и следващия момент ще пропаднеш. Бях смутен, влюбен и не знаех какво да правя от тук насетне. Може би трябваше да оставя утрешния ден да реши бъдещето ми. Нали казват, че утрото е по-мъдро от вечерта."