Още щом влязохме в къщата на родителите ми, тя сякаш грейна от присъствието на Диана. Мама и тате я гледаха сащисани и едва сега си дадох сметка, колко са остарели. Те се притесниха, залутаха се в почуда какво да сторят, че да се отсрамят пред хубавото момиче и на мен чак ми дожаля за тях. Макар да живееха от половин век в града, родителите ми си оставаха селяни по манталитет и същност.

Седнахме на масата и мама веднага сложи фруктиера с ябълки от двора, и няколко чепки грозде от асмата. Гледаха Диана с нескривано любопитство, а баща ми удари тавана с безочието си, като с два пръста пипна полицейската и униформа, сякаш се съмняваше в очите си. Мама склони глава и предпазливо запита:
- Толкова си хубава, моето момиче! Да не си бременна от нашия калпазанин?
Диана се разсмя с глас:
- Ако има такова нещо, то трябва да е от снощи!
- Мамо, престани с неуместните си въпроси! – намесих се аз – Говориш така, все едно сме красавицата и звяра!
Майка ми ме изгледа намръщена и уточни:
- Щото ти си първото момиче, което Ивко води при нас!
- Знам, знам! – усмихна се Диана – Вината да съм тук, е само моя! Аз проявих любопитство да ви видя и това не задължава сина ви с нищо!
Сега бе ред на баща ми да оплеска пейзажа. Той се изкашля без нужда и уж невинно запита:
- Да не би да сме в зоопарк, че да ни разглеждат? Най-обикновени хора сме! А това, което не разбирам е, как една жена избира да стане полицай?
Диана присви очи и неочаквано призна:
- Заслугата за това не е моя! Родителите ми бяха все в чужбина и аз реално бях отгледана от баба си. Като започнах девети клас, я ударих през просото! Събрах се с неподходящи съученици и започнахме да пушим цигари, да пием алкохол...! За другото да не говоря! Стигнах до Детска педагогическа стая! Там уцелих един полицай, който ми забърса два шамара и тогава за пръв път разбрах, какво значи истински мъж. Той ми каза, че ако искам да изляза от батака, трябва да се преборя със себе си. Запитах, какво означава това, а той на свой ред запита, какво ненавиждам най-много. – Мразя полицаите! – отвърнах на инат, а той заяви, че когато сама стана полицай, ще мога да си позволя да ги мразя или обичам. Присмях му се, но той изобщо не се впрегна. Заяви, че нямам достатъчно воля и разум, за да му стана колежка. Тогава нищо не казах, но по-късно се амбицирах, да докажа и на него, и на себе си, че мога всичко, което поискам! И ..... ето ме сега в униформа!
Баща ми стана от стола, приближи до нея и я потупа по рамото. Това за него бе висша форма на одобрение. Обърна се към мен и рече назидателно, както само той си можеше:
- Винаги съм казвал, че най-добрата професия за един мъж е военен или полицай! Има ред при тях, стават хора, заплатата е добра и се пенсионират рано! Ако беше ме послушал, живот щеше да си живееш сега! А ти – филолог...! Та дори и това не работиш, а се трепеш всеки ден като прост шофьор! За това ли те учихме цели шест години?! Виж момиче е, но е много по-умна от теб! – посочи той към Диана.
Усетил, че следва рутинното му конско евангелие, аз станах и излязох на двора. Разходих се, а след малко при мен дойде Диана.
- Прощавай! – вдигнах извинително рамене – Виждаш, какво фиаско излезе от посещението ти!
- Защо, всичко е О.к! Вашите са много готини! Говорят директно и са загрижени за теб! Де моите родители да бяха такива!
- Защо? Твоите какво са работили в чужбина?
- И двамата са лекари. Няколко години се подвизаваха в Либия, няколко в Мароко, после в Мозамбик, Куба ....! Бях им забравила физиономиите по едно време! И когато станах полицай, едва не се отрекоха от мен! Аз съм по-голямо разочарование за родителите си, отколкото ти за твоите! Така, че не се кахъри!
За обяд тате изпече цял гювеч пържоли, мама приготви зелена салата и си хапнахме царски. Тръгнахме си вечерта. Нашите бяха харесали Диана, тя също ги одобри и само аз бях някъде между земята, и небето. На прощаване мама заръча:
- И да не го оставяш нашия халгъзник да си вее байрака! Да го строяваш в две редици, че да се научи малко на ред и той!
Диана отвърна с козируване, а аз въздъхнах с облекчение и побързах да се разкараме възможно по-далеч от тая опасна семейна среда. Щом стигнахме до нашия град запитах, до тях ли да я карам, а тя отвърна с въпрос:
- Защо? Омръзнах ли ти вече?
- Не, но сам не знам, как ще я караме от сега нататък!
- Откарай ме до нас, за да си взема бельо и други дрехи! После ще дойда при теб. Да видим, колко ще издържим и аз, и ти...!
Така, за седмица изведнъж се оказах хванат в собствения си капан. Сам не знаех, да се радвам или да съжалявам за положението, в което се бях накиснал. От една страна Диана страшно ми харесваше, но от друга се очертаваше да загубя свободата си. А какъв петел може да си, само с една кокошка...?