Към обяд се прибрахме във Варна. Ели беше на работа, затова сам разтоварих багажа и го подредих, както намерих за добре. Знаех, че като се върне, тя отново ще пренареди всичко, по свой начин. Чочо отиде да играе с децата от съседните кооперации, а аз последователно се обадих на двамата си приятели. С Пламен си бяхме по-близки, затова първо звъннах на него. Той ме изслуша, а после призна:
- Така отстрани, никой не бива да съди никого! Обаче мисля, че си сгрешил с тази италианка! Или по-скоро си сгрешил, че си признал на Ели! Защо трябваше да и казваш?
- Защото сме се разбрали винаги да си казваме истината!

- Знаеш, че понякога човек трябва да използва така наречената благородна лъжа, нали?
- Благородни лъжи няма, Пламене! През първият си брак лъгах благородно на поразия и не прокопсах накрая!
- Като гледам как вървят нещата и сега няма да прокопсаш!
- Майната му!
- На кое казваш майната му? На добрата си жена и на прекрасното си дете ли?
- На всичко казвам майната му! Добре, сгреших, но на тази възраст няма какво да ме оправдае! И не искам да се оправдавам за нещо, което съм сторил с мерак! Пожелах Франка, както и тя мен! Беше импулсивно и по-силно от разума ни! Беше като миг силна светлина в мрака!
- А сега ще е непрекъснат мрак! Впрочем, не знам на твое място, дали и аз нямаше да постъпя като теб...! Но, категорично нямаше да „зарадвам" жена си с такава новина! Не те съдя, но смятам, че си постъпил глупаво! Ако си разтуриш семейството, това ще се отрази и на нашите отношения, и изобщо ...!
- Какво изобщо?
- Абе, намери начин да оправиш нещата някак! Ако трябва върви при италианката, ако трябва се извинявай на Ели, но преди да пренаредиш живота си, не ми се обаждай! Караш ме да вземам страна, а определено не те оправдавам! Моите проблеми са ми достатъчни, за да се ядосвам и заради твоите щуротии!
- Няма що, само добър приятел може да си измие ръцете по този начин! – упрекнах го аз.
- Приеми го както искаш! Аз ти казах истината, както ти винаги правиш с Ели, мен и Ивайло! Чао, приятелю!
Вторият ми разговор с Ивайло бе още по-кратък. След като ме изслуша, той тъй дълго мълча, че помислих връзката за прекъсната.
- Ало! Ало! Ивайло, чуваш ли ме?
- Чувам те, разбира се! Само, че не те разбирам! И да ти кажа право, ако беше пред мен сега, като нищо щях да ти прасна някой по зъбите!
- А, значи и ти като Пламен предпочиташ да не се занимаваш с мен? Несъмнено е много удобно решение!
- Мисли, каквото искаш! Извини ме, но имам работа! Чао!
Така приключиха разговорите с двамата ми най-големи приятели. Вечерта Ели се прибра от работа и кратко заяви:
- Не искам да говорим за нищо и да ме докосваш! Стой си в стаята, прави каквото искаш, но не ме занимавай повече със себе си!
Бяхме преградили гарсониерата на три и всеки имаше по няколко квадрата, нещо като стая. Моята част бе най-малката и обърната на север. След това само Чочо продължаваше да ходи навсякъде в малкият ни дом. Лятото свърши и аз тръгнах на работа. Сутрин Ели водеше Чочо на детска градина, вечер го вземаше, защото бе близо до работата и, а аз ходех между дома си и училище като сомнамбул. В къщи не си говорехме и обстановката продължаваше да е все тъй нажежена. Нямах къде да ида и да остана сам, да не дразня жена си с присъствието си, нямах и на кого да се обадя вече. Съжалявах, че бях разтурил малкият си рай толкова лекомислено, но като затворех очи и си представех Франка, ставах пак безразсъден, както когато я срещнах. От терзания или кой знае какво, дори отслабнах. Есента вече бе настъпила, когато един ден, на връщане от работа телефонът ми иззвъня. На дисплея бе изписан прекалено дълъг номер и нещо ме сви за гърлото. Отворих и чух жизнерадостния глас на италианката:
- Кирил, здравей! Удобно ли е да говорим?
- Да, Франка! Радвам се, че те чувам! Как си ти? Срещнахте ли се със сина ти?
- Оооо! Разбира се! Отидохме при него и много му се радвахме, както и на внуците си! Дори африканката се оказа много симпатично момиче! Но, това е дълъг разговор. Кажи, при теб как са нещата!
- Не ми се говори за това!
- Значи имаш проблем у дома? И този проблем е заради мен?
- Ако имам някакви проблеми, те са изцяло мои, Франка!
- Не съм съгласна! Впрочем, имам страхотна новина за теб!
- Кажи я!
- Освен, дето станах ненадейно баба, сега ще ставам майка! Това ми се случва за втори път и съм безкрайно щастлива, Кирил! Джорджо и Луиджи много се радват и ме подкрепят изцяло!
- Всъщност, на колко години си Франка?
- Такива неща не се пита една жена, но на теб ще кажа! На четиридесет и осем!
- Много се радвам за теб! Значи се събрахте с Луиджи?
- Какво?! Разбира се, че не сме се събрали с бившият ми мъж! Детето е от теб, Кирил! Сега се обаждам да ти кажа, че имаш възможност да започнеш нов живот, в нова държава с мен! А ако не искаш, Луиджи предложи да запишем детето на негово име. Иска отново да се съберем заедно и да навакса пропуснатото при отглеждането на Джорджо. Знам, че новината е като гръм от ясно небе за теб, но имаш време да помислиш! Каквото и да решиш, ще го приема, любов моя! Когато решиш какво ще правиш, задължително ми се обади! Ако ти трябват пари или нашето съдействие за нещо, кажи! Аз съм отсреща!
Тя затвори телефона, а аз продължих да вървя машинално към къщи. При пресичането на една улица, за малко не ме прегази едно „БМВ". Типичният български шофьор - комплексар се провикна през прозореца:
- Кьорав ли си бе, чичка? Ше те чукна и после няма да ти стигнат парите, да ми платиш само калника на колата!
При друг случай бих му теглил една благословия, но сега изобщо не му обърнах внимание. Прибрах се и отключих вратата. Ели винаги се връщаше по-късно от работа, заедно с Чочо. Сега отвътре се чуваше пуснат телевизора и как детето нещо си пее. Влязох и поздравих, както винаги. Вместо да мълчи, жена ми отвърна на поздрава. Щорите бяха спуснати, на масата бе застлана покривката, която използвахме за Коледа, Нова година и други празници, а върху нея бяха запалени дълги, ароматни свещи. Освен това бяха сервирани чиниите и приборите за гости, заедно с кристалните чаши за вино. Явно Ели бе намислила нещо. Доколкото я познавах, по този начин може би слагаше красив край на връзката ни. Тя ме покани да седна и аз послушно се наместих на единия стол. След това на масата бяха сервирани бутилка изстудена водка „Руский стандарт", малко бурканче червен хайвер, руска салата, млечна салата и бутилка вносно шампанско. Тя не обичаше водка и хайвер, но ми подаде шампанското, за да го отворя. Налях и , налях и водка за себе си. Двамата вдигнахме чашите си и вместо наздравица казах:
- Не биваше да се харчиш чак толкова! Можехме да се разделим и по-скромно!
- Наздраве! – отвърна Ели – Не смятам на тези години да търся друг баща на детето си! А и никой не може да те замести! Нито за Чочо, нито за мен!
Едва не се задавих, докато пиех.
- Това какво означава?
- Означава, че вече съм ти простила! Болката сигурно ще ме държи дълго време, но не бива повече да живеем така! Отразява се негативно на детето, а то е по-важно от нас двамата!
Тя както никога изпи шампанското си наведнъж. Налях и още, и за да смеля всичко, налях пълна чаша с водка на мен. И двамата изпихме за втори път наведнъж питиетата си. Ели се усмихна тъжно:
- Така ще се напия, но сигурно имам нужда от това!
- И аз имам нужда! – повторих като папагал.
- Знам, знам! Ти винаги имаш такава нужда! – сложи малката си ръка върху моята тя. Беше свела глава, но аз видях, как една сълза се плъзна по лицето и. Тя дискретно я избърса и погали Чочо по главата, който дойде и се гушна в нея.
Същата вечер, малко след полунощ излязох навън. Бавно закрачих към морската градина. Бях изпил цялата бутилка водка, но алкохолът не ме хвана. През всичкото време, все едно се гледах отстрани. Вървях и се питах, имам ли изобщо избор. Кое би било разумно, кое щеше да е честно и кой път би посочило сърцето ми. Бях раздвоен и объркан. Неусетно стигнах до една алея, която също се раздвояваше. Като див езичник нарочих дясната алея, която водеше към морския бряг, като път към Франка, а лявата, водеща към града, като път обратно към Ели.
НА ПУК НА СЪДБАТА, ПОЗНАЙТЕ НАКЪДЕ ТРЪГНАХ....!