Събудих се рано от шума на вълните и листата на близката топола. Чочо блажено спеше и с крайчеца на устата си леко се усмихваше. Вероятно сънуваше нещо хубаво. Постелята на Франка беше празна. Погледнах си часовника. Беше едва шест и половина сутринта. Излязох от палатката и се протегнах. Духаше доста силен вятър и навътре в морето се виждаха зайчета на върха на вълните. Направих няколко крачки към брега и тогава видях Франка. Беше седнала на ръба на варовития бряг и гледаше към хоризонта.

Вятърът развяваше дългата и коса като прабългарско знаме. Така погледната отстрани изглеждаше все едно двадесет годишна. Беше ми мъчно за нея и исках да и помогна, но знаех, че нищо не зависи от мен. И ако за любовта, която си бе наумила можех все пак да сторя нещо, то за изчезналият и син бях с вързани ръце. Докато размишлявах тя се обърна и ми помаха с ръка. Приближих и поздравих за добро утро. Отблизо забелязах, че има тъмни кръгове под очите. Всъщност, това я правеше още по-красива. Тя се изправи и преплете пръстите на ръцете си. Вече знаех, че прави така, когато се притеснява. С наведена глава, тя призна:
- Прости ми, Кирил!
- За какво? – повдигнах рамене.
- Нахлух в живота ти неочаквано и грубо! Поисках неща, които не заслужавам и няма как да ми дадеш! Държах се като разглезена егоистка, а ти си толкова добър човек...!
- Е, не съм чак такъв ангел, какъвто ме изкарваш!
- Не, не! Ти си истински, земен човек и много привлекателен мъж, който обича семейството си! Такъв исках да бъде Луиджи, когато се запознахме. Само, че парите и славата развалят характера на слабите хора! А той несъмнено е такъв!
- Доколкото видях вчера, бившият ти съпруг не е престанал да те обича!
- Така е, но само защото ме няма постоянно! И защото му сритах задника още в началото на похожденията му!
- Все пак той е изискан, красив и баща на сина ти! Държи се като истински джентълмен!
- Кой, Луиджи ли?! – разсмя се с глас тя – Говориш така, само защото не го познаваш! Та той ме остави сама да се оправям с детето, след като се роди! Отиде на някакви модни дефилета по света и се върна чак след половин година! Когато му заявих, че искам развод се разпсува като сицилиански докер! И само благодарение на майка му поддържахме връзка през годините, докато растеше сина ни. Той действително умее да се държи възпитано и да печели симпатиите на хората, но има толкова недостатъци, че чак настръхвам като се сетя!
- Че кой няма? – засмях се аз – При мен те са водещи по принцип!
- Ти си друг човек! Ти си истински...!
- А Луиджи да не е фалшив случайно?
Франка прехапа устни, изгледа ме с особен поглед и призна:
- Точно така! Луиджи е фалшив мъж и човек! Но не питай повече за него!
- Добре! Хайде да закусваме! – предложих аз.
- Можеш ли да свариш кафе?
- Аз кафе не пия, но мога да ида до близкото кафене и да ти взема от там!
- Защо ще се разхождаш ти? Да не си ми длъжен? Ще ида сама! Искаш ли да купя нещо за теб или детето?
- Не! Ние сме лесни! Оправяме се бързо и както дойде.
- Ето затова те харесвам! – намигна Франка и тръгна по пътеката към кафенето.
Върнах се в палатката навреме, защото започна да звъни телефонът ми. Не исках да се събуди Чочо и вдигнах бързо. От другата страна се чу гласът на приятеля ми Ивайло, необичайно възбуден:
- Събудих ли те, Кире?
- Вече съм станал! – отвърнах
- Аз съм в Германия и празнувам!
- Ха! Още от сутринта ли? Да не си намерил някоя фрау, способна да стопли измръзналото ти сърце?
- Ех! – въздъхна той – Де да беше тъй! Но и това не е за изхвърляне!
- Какво се е случило? – станах нетърпелив аз.
- Спечелих!!! Ударих сто хиляди евро от тукашната лотария!
- Браво! Поздравления! Но ти нали винаги си бил против всякакви лотарии и други шашмалогии, за обиране последните пари на простите хорица? Как така си играл в лотария?
- Вярно, че съм против, но в България! У нас тези игри са чиста измама, а тук има процент вероятност наистина да спечелиш! Лотарията в Германия е на ниво, както всичко останало впрочем! Тази сутрин се събудих рано и докато закусвах в едно заведение, се престраших да си опитам късмета! До сега никога не съм печелил от тото или друг хазарт!
- Защото не си играл!
- Май да...! – засмя се той и ме попита как я карам. Обясних му с няколко думи ситуацията при мен, а той млъкна. Запитах, какво му е. Ивайло въздъхна по телефона и отрони:
- Гледай, какви щури номера ни подрежда съдбата! Пламен няма нужда от имоти, а от пари! И му се пада още един апартамент вчера от наследство! Аз имам нужда от жена, а не от пари! Но печеля голяма сума, при това в евро! Ти имаш нужда от пари, но от небето ти пада жена, въпреки прекрасната ти жена и сина ти! Кажи сега, това не е ли кощунство?
- Хм! Не знам какво е, но не упреквам никого за нищо! Просто такъв е животът.
- Да, но е доста несправедливо все пак!
- Говориш, колкото да не заспиш! Все едно да търсиш справедливост от облаците или вятъра! Животът е такъв, какъвто сами си го направим, приятелю!
- Да! Добре! Благодаря за даскалското наставление! – нацупи се той и затвори телефона.
Беше неразумно да ми се сърди, защото ме познаваше отдавна и знаеше, че говоря каквото мисля, без такт и никаква дипломатичност. Това, че на тези години бе сам, се дължеше единствено и само на него. Преди да се пенсионира, приятелят ми бе работил като агент в контраразузнаването на страната. Постоянно в чужди държави и под прикритие, той някак бе загубил истинската си самоличност. Изградил си бе стереотип на самотник и сигурно затова бе разведен отдавна. И сега, щом се съберяхме заедно при него на гости, той ни посрещаше топло и с богата трапеза, но още на следващата сутрин си личеше, че предпочита да остане сам. От всичките му връзки с жени бе оцеляла само една и то защото живееше в чужбина. Останалите го търпяха ден – два, а после си плюеха на петите. Той просто не бе за траене и дори майка Тереза не би издържала трудният му характер.
И докато мислех за него, телефонът ми пак звънна. Беше Ели. Разказах и подробно, какво ни се бе случило още при пристигането. Тя помълча многозначително, а после каза:
- Предполагам, се чувстваш доволен! Като знам, колко харесваш да те харесват...!
- Защо говориш така?
- Спа ли вече с италианката?
- Още не! – опитах се да бъда язвителен, защото според мен незаслужено бях упрекван от жена си.
- Не пропускай, тогава! И ако тя наистина е толкова луда, колкото казваш, възползвай се от всяка облага!
- Ели! Не мога да те позная! Защо се държиш така? Ревнуваш ли?
- Все ми е едно! Щом ти е харесала, значи си прескочил с единият крак при нея! Нали те познавам! Въпрос на часове е, да си легнете двамата. Кажи, как е Чочко!
- Чочо е добре! Още спи, но ти си много лоша!
- Такава съм! Сега върви при добрата и хубава италианка! Чао!
Дълго стоях с телефона в ръце. По едно време се чу бучене на двигател и към нас приближи големия „Фиат" на Луиджи. Той слезе от джипа заедно с Франка, която държеше пластмасова чаша кафе в ръка. В същото време от палатката изпълзя Чочо.
- Добро утро! Нося ви закуска от местни деликатеси! – мелодично ни поздрави Луиджи и постави на масичката под чадъра голяма картонена кутия, пълна с мекици, бухтички, питки и кроасани.
- Обслужваш ни като иконом в италиански дворец, Луиджи! – изръсих аз – Съвсем ще ни разглезиш така!
Франка прихна да се смее, а италианецът отвърна само с укорително размахване на показалец срещу мен. Седнахме край масата и закусихме обилно. Денят започваше изключително интересно.