- Ало!
- Да, кажете!
- Бабо, не ме ли позна?
- Ха! Калинче, ти ли си чедо?
- Аз съм, бабо! Много съм зле!
- Тъй ли? Какво ти е рожбо? Защо ти е тъй различен гласът?
- Защото съм в болницата, бабо! Катастрофирах и убих дете! Сега се чудя как да се спася! Само ти можеш да ми помогнеш, бабо! Моля те!

- Що да сторя, чедо?
- Събери, колкото пари имаш и ги сложи в една найлонова торбичка! Излез на улицата и ги остави до контейнерите за смет! След малко ще дойде един полицай, да вземе парите! Така няма да повдигнат обвинение срещу мен! Много те моля, бабичко!
- Добре, рожбо! Ще сложа парите, дето съм приготвила за погребението си, ще прибавя към тях и пенсията си, пък дано ти помогна....!
- Много ще ми помогнеш, бабо! По-бързо действай!

След петнадесет минути кварталът се разтресе от ужасен взрив. Бяха се взривили контейнерите за смет. Пристигналите на 78 – та минута полицаи намериха на улицата разпилени, една смугла ръка, хванала найлонова торбичка за дръжките, два крака, на пет метра един от друг и откъсната глава, която повтаряше непрекъснато:
- Дай парите! Дай парите!
В панелния блок отсреща, една 69 – годишна пенсионирана учителка по химия потри ръце в знак на добре свършена работа и си наля чашка вишнев ликьор. Изпи го със задоволство и каза:
- Да си жив и здрав, Здравко! Един внук си ми, в чужбина си вече от три години, но не се притеснявам за теб, защото Англия не е България все пак! Тук не можеш различи телефонен измамник от полицай, моето момче! Ако щеш вярвай, но не намирам никаква разлика между тях! Я да си налея още една чашка аз....!