В килия № 4 на този провинциален български затвор през прозореца се промъкна слънчев лъч, озари за миг мрачната обстановка, заедно с двамата затворници и изчезна. Кольо Димов, по прякор Злият се потърка по небръснатата брада и изръмжа:
- Ех, сега да бях на някой остров в океана! Далеч от всяка цивилизация, с много голи жени наоколо, топла вода и слънце! Много, много слънце...!
Затворникът на отсрещното легло първо се изсмя, после мощно пръдна. Прозина се и лениво рече:
- Гладна кокошка – просо сънува! За какво те вкараха тук?
- Защото съм много добър! – така се озъби Злият, че една муха се уплаши, удари се в стъклото на прозореца, падна и започна да се върти с жужене.
- Личи си! – отвърна с нов пърдел съкилийника му.
- Ще се насереш, бе кретен! – укори го възпитано Злият – Ако още веднъж си отпушиш задника, ще го запуша с нещо, дето хич няма да ти хареса!
- Плашиш куче с кокал! Я по-добре разкажи за добрините, които са те вкарали тук!
Злият се почеса този път по неподстриганата, подобна на черна ряпа глава и изпъшка:
- Като малък помагах на съседите! Берях им доматите и краставиците, да не се навеждат толкова хората. Стари хора, боли ги кръста от копане и плевене. Обирах им яйцата на кокошките, да не ядат толкова много холестерол, че е вредно за здравето. Опитвах се да ги поучавам, че алчността е порок, като им прибирах парите понякога. Само, че те от добро не разбираха и ме биеха, щом ме хванеха! После излекувах младата си учителка от акнето. Шибнах и няколко шамара и по лицето и не остана цяла пъпка! Всичките ги опуках като патлачки! После пораснах и реших да върша добро в особено големи размери! Един съсед караше много неразумно колата си, затова го отървах от нея. Ако не бях я взел и продал за части, можеше някъде да си счупи главата с нея! На няколко други съседи посетих жените, когато тях ги нямаше. В началото се опъваха, но после ме благославяха. Черпеха ме, гощаваха ме и дори казваха, кога после ще отсъстват съпрузите им, за да им правя още добрини. Двама богати пенсионери не можеха да спят от притеснение заради парите си. Непрекъснато ги криеха и сменяха скривалищата. Щом им прибрах хилядарките изведнъж се успокоиха. Подобри им се съня, увеличи им се апетита и се оживиха извънредно. Толкова, че кръвното им се вдигна и единия пукна от инсулт, а другия от инфаркт. И накрая спасих шефа на фирмата, в която работех като пазач. Той имаше млада жена, която му изневеряваше и непрекъснато го ядосваше. Имаше към милион оборотни пари в касата и все се тревожеше да не го окрадат. Един ден ми вика, че не му се живеело повече от тези тревоги. Тропнах го с една сопа по главата и тревогите му свършиха. За да не прибере някой друг парите от касата, се погрижих и за тях. Когато се обадих на младата му жена и тя дойде, и видя мъжа си, припадна. Свестих я по моя начин и представи си, вместо да ми благодари, тя ме наклепа после за изнасилване! Така, че цял живот патя от доброто си сърце аз!
Съкилийникът му се изсмя с глас и запита:
- При толкоз добрини дето си сторил, защо прякорът ти е Злият?
- Заради мутрата ми! Фасонът ми е един такъв, че майките плашат децата си с мене! А иначе съм душа човек...!
- Вярвам ти, друже! То, ако погледнем честно и аз от това изкуство си патя! Усетих, че жена ми кръшка с комшията и ги проследих. Спряха до един пояс и се награбиха като невидели. Засилих камиона и ги смачках като хлебарки в колата! Отидоха си задоволени и щастливи двамата! Само добро им сторих, но ето, че ми дадоха дванайсет години за това!
Двамата млъкнаха. В коридора се чу шум и дрънчене на ключове. Вратата се отвори и надзирателя надникна вътре. Физиономията му бе кисела и болнава. Той мрачно рече:
- Ох! Ревматизма ще ме умори! Хайде, ти новият да дойдеш при началника за разпит!
Двамата затворника се спогледаха и Злият отвърна:
- Няма проблем, старши! Но ако искаш преди това, да ти сторя едно добро и да те спася от ревматизма?
- Как ще стане тая работа? – недоверчиво го изгледа надзирателят.
Същата вечер по телевизията съобщиха за нови единадесет катастрофи на пътя, десет милиарда лева, откраднати от пенсионен фонд и поредното бягство от български затвор. Добрините в държавата край нямаха.....!