Вече седемдесет години от високите трибуни в България се словоблудства! Дърдорят се празни приказки, размятат се кухи лозунги, манипулират се хората, все едно са зомбита и не могат да мислят. Довчерашни гащници от село или малкия град влизат с лакти в политиката, уреждат се за дУпетати или други шефове в министерства и агенции, и сякаш с мишката на компютъра „дилейтват" миналото си, за да изпраскат някаква измислена своя биография пред плебса.

Говорят по радиото, по телевизията, на събрания, пишат статии в пресата и непрекъснато изливат думи без съдържание, и почти без смисъл! Всеки знае, че сериозния човек малко говори, но много работи! Обаче, где ги тия сериозни хора днес?!

И най-смачканата шушумига, скрила се зад клавиатурата на компютъра сее мъдрости, копира сентенции и пише бойни коментари за едно или друго, но най-вече за нещата, от които изобщо няма хабер! Събраният през деня негативизъм се излива като от кофа в интернет – пространството, от една страна за да се освободят от отрицателни емоции едни индивиди, а от друга, за да се начукат канчетата на други, жалки и безпомощни читатели, коментатори и въобще ЕЛЕКТОРАТ!

Бедна, бедна Българийо! Вместо да наведем глави и да се засрамим от нищо правенето си, от безразличието и липсата на човещина, ние пишем и говорим като старогръцки оратори, използваме думите също както използваме презервативите, а после ги захвърляме непотребни и оплескани! И колкото по-йезуитски звучат революционните призиви на някой, толкова по-страхлив и жалък е той! Защото отдавна вече не говорим, а комуникираме! Защото всичко вече мерим с пари, а най-истинските неща просто нямат цена!

Всъщност, не ни трябва много! Достойно заплатена работа, добро образование, спазване на законите най-вече от съдии, прокурори, дУпетати, полицаи, за да са пример на останалите и малко човещинка...!

Ако това го има, ще дойде вярата в по-доброто УТРЕ и няма да има нужда от безбройните и безкрайни лъжи, от омърсяването на думите български!