Не след дълго, в световен мащаб ще се изучава феномена на българската народопсихология, като образец на саморазграждаща се формация от субекти. Или по-просто казано, когато изчезнем като народ, ще ни изучават навсякъде по света, за да не допускат възможността, други нации да се самоунищожават. Проблемът е многопластов, натрупван през времето и заслужава специални научни изследвания, анализи и съответните заключения. Не може да се направи обзор в една статия, от специалисти само в една област. Нужни са много екипи от изследователи, в различни области, за да се достигне до същността на проблема.
Като прашинка от българската паталогия бих се опитал да посоча основните линии на саморазграждането ни:
1. Без вяра няма надежда, а ние българите отдавана забравихме смисъла на тези думи!
2. Държава и общество има, когато се спазват законите, когато органите, осъществяващи контрол и въздаващи справедливост работят, и всеки може да разчита на тях!При нас те са в кавички!
3. Алчността у нас е извън границите на нормалността!
4. Градивната част на един народ – обикновените българи са подложени на геноцид, психическо и физическо изтребление, точно от уж избраните, да управляват и водят този народ!
5. Когато у един организъм се зароди тумор, се отстранява оперативно, за да се спаси организма. При нас циганският тумор нараства до размери, които в определен момент ще унищожат организма.
6. През последните тридесет години последователно и систематично се заличават българското самосъзнание, история, литература, култура и традиции! На народа се вменява чужд, неприсъщ за манталитета му начин на живот и това го обрича на гибел!
7. Сборът на външните и вътрешни български врагове, е равен на сбора от безразличието, отчаянието и късата памет, плюс отсъствието на разум, при важни национални решения!
8. Липсата на смелост, шуробаджанащината, нагаждачеството и отсъствието на морал във всички сфери на живота, неименуемо ни води към провал!
9. Липсата на истински достойни лидери, учени и ЧОВЕЦИ, които да ни водят като народ, ни превръща в тълпа обречени на гибел същества!
10. Взети заедно, само три от гореизброените проблемни линии са достатъчни, да унищожат една нация! В природата винаги има изключения за всичко и надеждата да я има България след сто години, е само под формата на уникално, и дори феноменално изключение!
Изводите може да си направи всеки самостоятелно! В беглият анализ се опитах да бъда максимално обективен, безпристрастен и стилизирано да подчертая същността на сегашните ни проблеми. Не съм черноглед, просто излагам моето мнение за „бъдещето" на „държавата" ни! А на тези, които ще се опитат да ме опровергаят с думите, че и в по-страшни времена и ситуации сме оцелявали ще кажа, че са прави, но само до някъде! Защото когато се бориш с чужд враг, се мобилизираш и съхраняваш, но когато врагът е част от теб, си обречен.....!