Преди 40 години на 5 септември 1972 година в 5 часа сутринта осем палестински терористи от групата „Червеният септември” превземат квартирата на израелския отбор в олимпийското село в Мюнхен. Застрелват двама спортисти, а други девет вземат за заложници. Целта им е освобождаването на повече от 200 палестинци, намиращи се в израелските затвори, както и на двамата западногермански терористи Андреас Бадер и Улрике Майнхоф.
Късно вечерта на същият ден се проваля спасителната акция на баварската полиция на летище Фюрстенфелдбрюк. Всички девет заложници, един полицай и петима от осемте палестинци загиват. Трима от терористите са задържани.
Ето какво свидетелстват документите на ЩАЗИ
За източногерманското министерство на Държавна сигурност Олимпийските игри в Мюнхен са голямо събитие даващо им възможност в продължение на дълъг период от време да следят и наблюдават. При осъществяването на акцията по вземането на заложниците от терористите, ЩАЗИ е имала в непосредствена близост до мястото свои сътрудници, които са я снабдявали с информация от първа ръка.
Трима източногермански журналисти са наблюдавали случващото се от квартирата на отбора на ГДР. Ето какво са писали те в своите доклади до ЩАЗИ:
6.00 часа
„Обаждане от източногерманския отбор в медийния център, че въоръжена група е навлязла в олимпийското село и се е насочила към израелската къща (Конелищрасе 21), която се намирала точно срещу тази на отбора на ГДР (Конелищрасе 31). Имало е изстрели и сигурно има убити.” По добре не влизайте вътре, ако не искате да изкарат и вашите трупове.” Спортистите са извозвани и прибирани от тренировки.”
8.15 часа
„... петима въоръжени се оглеждат смеейки се. На входната врата на приземния етаж стои водачът им облечен в сив костюм.”
8.20 часа
„... Разбрахме, че източногерманският отбор не е потресен от случилото се."
8.25 часа
„...Един спортист разказва: „Бях толкова развълнуван от спечеления медал, че през тази нощ почти не успях да мигна. Към 5 часа чух викове на улицата, между които и на развален немски. Тогава се гръмна, след което беше изтръгната входната врата. Когато виковете престанаха, видях отсреща някой да приканва и веднага да изчезва. Дадоха ни да разберем, че те не искат нищо от спортистите на ГДР.”
16.40 часа
„Мястото, където е отседнал отборът на ГДР беше строго охранявано. На покрива на къща номер 31 се намираха въоръжени полицаи. Те се опитваха да се движат възможно най-тихо по керемидите. Един си остави бронежилетката при нас, а друг изпусна част от патрондаша си, който изтрака.”
Свидетелства за случилото се на 5 септември 1972 година от един 13 страничен доклад на трима източногермански журналисти.
Корицата на дело на ЩАЗИ „Олимпиадата - Мюнхен 1972” Източник: BStU, MfS HA VII 3005, S. 1
Подготовката за надзираване и наблюдение на олимпийските игри започва с акция „Пламък”, чрез специално радио наблюдение извършвано от отдел III (специална радио служба), дало възможност на ЩАЗИ да подслушва с успех западногерманските телевизионни и радиоканали посветени на олимпийските игри. В специален доклад от 140 страници озаглавен - „Политико-оперативни резултати по изясняване на дейността на специалната радиослужба по време на акция „Пламък” е скицирана цялата радио мрежа на силите за сигурност отговарящи за сигурността на олимпийския комитет. В доклада можело да се намерят също и структурата, различните нива на вземане на решения и движението на различните щабове за сигурност на всички участващи на олимпиадата органи на ФРГ.
Ръководството на ЩАЗИ е получавало информация и по време на олимпийските игри . На 8 септември непосредствено след терористичния акт един „благонадежден неофициален сътрудник” съобщава на Главен отдел XX/3 (Политическа репресия и наблюдение/ отдел Спорт), че още преди това е имало информации за въоръжената акция. Като източник бил посочен един западногермански икономически журналист. От ЩАЗИ вече проверявали информацията. Въпросите от страна на източногерманската агенция ADN и на телевизията и радиото на ГДР в международния пресцентър за повече подробности около евентуално планиран по време на олимпиадата терористичен акт останали без отговор.
Превод Мартин Иванов
Източник: BstU