Колкото по-на юг пътувахме, толкова повече се променяше времето, а и пейзажът. Буйно течащата през Кресненското дефиле Струма постепенно забавяше ход, сякаш приклещена от гористите хълмове на Беласица, и така спокойна и тиха тя навлизаше на територията на Гърция. Времето ставаше по-хубаво, небето синьо, а облаците се отдръпваха, докато накрая не образуваха бели кадели над върховете на планината. Крайната ни точка бе град Едеса.
За недосетливите да припомня, че българското име на това китно градче, разположено на около 90 километра от Солун е Воден. За знаещите да кажа, че освен с водата, която тече в изобилие, и образува дивно красиви водопади, той се свързва и с плодовете. Непосредствено преди да се стигне до града, от двете страни на пътя човек може да види безброй градини с череши и праскови. Сега започва сезонът на черешите и местните вече продават първите сочни плодове. Още през 9-10 век, по времето на Симеон (893-927 г.), Воден е част от територията на Първото българско царство. Смята се, че след падането на Североизточна България под византийска власт, градът става резиденция на цар Самуил (997 -1014 г.). Ето какво ни е оставил за града византийският хронист Йоан Скилица: „Воден е малка крепост, разположена на стръмна скала, през където се спуща водата на Островското езеро, която тече скрито под земята и на това място излиза отново."
След края на Първата българска държава Воден е присъединен към Охридската архиепископия, а през 18 век става част от Цариградската патриаршия. В Османската империя населението на Воден е смесено - българско и гръцко. През 1886 година английската пътешественичка Джорджина Макензи пише, че „българският град на водите... само поради разликата между спокойната вода в каналите и буйните планински потоци, не може да бъде наречен миниатюрна Венеция".
След Междусъюзническата война през 1913 година градът е присъединен към Гърция. През 1923 година е преименуван на Едеса. Днес е притегателен център за десетки туристи. Привлича ги със спокойствието и тишината, нарушавана само от грохота на водопадите. Край тях човек може да остане и отдъхва с часове. Близо до най-големия се открива панорамна гледка към околността. Освен водопадите в града си заслужава да се видят църквата от 14 век, Вароса и старата фабрика за конопени въжета. Любезна служителка на местния информационен център сподели, че заради кризата фабриката не работи, а панорамният стъклен асансьор, водещ до нея е демонтиран. Освен към Солун, Едеса е отправна точка и към древната македонска столица Пела и град Вергина, където се намират гробниците на Филип Македонски, една от съпругите му и на братът на Александър Велики. В близост до Едеса дори има ски писти, които правят града привлекателен център даже за любителите на зимните спортове. Направи ми впечатление, че за разлика от България, в Гърция туризмът не е концентриран само в една-две точки, а всяко едно място пази ревностно традициите си и се опитва да ги покаже на посетителите си. А за кризата ми е трудно да кажа как се усеща, след като търговията в града кипи, а в покрайнините на Солун е разположена голяма промишлена зона с десетки представителства и заводи. Кризата е плод, или по-скоро на грешната ни представа, или гърците проявяват прословутите си „византийски номера", опитвайки се да ни убедят колко са зле, а всъщност не са. Но да оставим това на заден план, защото то всъщност не е най-важното. Най-важното е човек да прекара един спокоен и вълнуващ ден. Едеса определено е място, което предлага това.
Мартин Иванов