Множеството светлини срещу гарата, където обикновено бе тъмно като в рог, ме изненадаха късно във вторник, когато пристигнах в Лом, както ме изненада и безупречното облекло на кондуктора в "каубойския" влак, в който иначе чалгата напомняше, че се движим към дивия Северозапад.

За миг обаче се почувствах в трен на "Дойче бан" гледайки синята риза, червената вратовръзка и баджа на кондуктора. Новото облекло на ЖП служителите ми направи впечатление още на гарата в София. Явно колкото и да е тъмно в тунела на българските железници има мъничка светлина в края. Както и Дивия Северозапад не е чак толкова див.

Множеството спортни площадки в града и велоалеята, макар и направена не по най-сполучливия начин, която с продължението си в Дунавския парк надминава 2 километра, са все пак някаква промяна в облика на града. Срещнах много хора с велосипеди, което е показателен факт, че ако не друго велоалеята е допринесла за увеличаване на мобилността на гражданите. Като се прибавят новия пазар и обновения булевард срещу гарата, превърнат в приятна пешеходна зона, както и новите разкопки макар и не с известните за други градове мащаби античното минало на Алмус, може би след време ще направят град Лом малко по-привлекателно място за живот.

Мартин Иванов