Повече от 50 години САЩ и намиращата се на 165 км от бреговете им Куба, са в конфронтация. Историческата реч на президента Обама е на път да затопли отношенията между двете страни. Първите стъпки за това са направени - двете страни скоро могат да възстановяват дипломатическите отношения, а Вашингтон свали икономическите санкции и ограниченията за пътувания.
В резултат на настъпилото размразяване в отношенията между Вашингтон и Хавана, двете страни си размениха затворници, излежаващи присъди заради обвинения в шпионаж.
И до днес „перлата на Карибите" за мнозина американци се счита за неразделна част от САЩ. Формулираната през 19-ти век от американския президент Джеймс Монро едноименна доктрина, слага край на испанската колонизация на Карибите. След американо-испанската война Куба е под господството на САЩ, макар че остава формално независима. Единствено Гуантанамо, където е изградена американска база, е под прекия контрол на Вашингтон. Експортът на захар и покровителството на Вашингтон превръщат Куба в американското Монте Карло. Казината и заведенията, поддържани от мафията в Ню Йорк, никнат като гъби. Тук лудуват плейбои като Хемингуей и Синатра. Икономиката е контролирана от щатските концерни и проамерикански местни едри собственици. Кубинският диктатор Батиста е поддържан от Вашингтон. Диктатурата на Батиста води до социални вълнения. Формира се въстаническа група под ръководството на Че Гевара и Фидел Кастро. „Ел Коменданте" взема властта през 1959 година. След като през 1960-61 година Кастро национализира имуществото на американските концерни в Куба, САЩ реагира с налагане на забрана за доставките на петрол. Кастро търси сближение с Москва, за да осигури петрол на страната си, а Вашингтон отговаря с налагане на икономически санкции. Отстраняването на Кастро се превръща в основна цел на американските тайни служби. Страхувайки се да не се разпространи заразата с „вируса на комунизма", Кенеди осъществява инвазията в „залива на прасетата". Тя е пълен провал, а Кастро е обявен за национален герой.
През 1962 година Хрушчов стационира на острова атомни ракети. Вашингтон заплашва с морска блокада, а светът се изправя пред 3-та световна война. В последния момент Кенеди и Хрушчов се договарят за изтегляне на атомните оръжия и слагат край на „Кубинската кризаИ. Наложеното икономическо ембарго обаче води до дълбока криза в комунистическа Куба, и единствено със сила Кастро успява да държи жителите на „Острова на свободата" в шах. С края на Съветския съюз Хавана губи основния си съюзник. От 2008 година братът на Фидел - Раул Кастро, започва провеждането на реформи, които целят предпазливо да приближат Куба към Запада. Дали Куба скоро наистина ще е свободна? С пазарна икономика и демокрация. Отварянето на Америка сигурно ще промени Куба, но промяна в системата едва ли ще е възможна, поне докато бащата на революцията все още е жив.
Превод: Мартин Иванов
По материали на в. „Билд"