Подпомагане на градини с ниска продуктивност правят българското овощарство неефективно
Въпреки че според Програмата за развитие на селските райони сектор „Плодове" се разглежда като приоритетен, и според разчетите до 2020 година би трябвало в него да се излее рогът на изобилието, това едва ли ще направи българското овощарство достатъчно ефективно и конкурентноспособно.
Според предписанията на програмата инвестиционните проекти в сектора са с предимство, а овощарството получава повече плащания на площ (обвързана подкрепа на хектар). За периода 2015-2020 година секторът на овощарството ще бъде подпомогнат с над 120 млн. евро само като директни плащания, без в тях да влизат останалите плащания по СЕПП (Схема за единно плащане на площ), зелените плащания и преразпределително плащане, по които подпомагане могат да получат всички земеделски производители които обработват земя.
Аграрното министерство стимулира нископродуктивно и аматьорско производство на плодове, твърдят в анализ експертите на inteliagro. Доказват го и цифрите. Разпределението на обвързаната подкрепа у нас се разпределя на единица площ, но след като се докаже определен минимален добив от култура. Той е: за ябълки - 434 кг/дка, за череши - 227 кг/дка, сливи - 302 кг/дка, праскови - 251 кг/дка, кайсии - 185 кг/дка и др. „Това са добиви, които всеки аматьор, засадил 15 дръвчета зад къщата си може да постигне, без да полага никакви грижи за тях", се казва в анализа.
А страната ни според направена справка, заделя най-много средства за обвързана подкрепа на овощарството в ЕС. За разлика от нас Полша и Гърция, чиито производители на ябълки и на праскови са конкуренция на нашите, са заделили значително по-малко средства и то за подпомагане само на определени производства, а не на целия сектор. Така например Полша предвижда да подпомогне само производството на малини и ягоди с 90 млн. евро, а Гърция да даде под 18 млн. евро за подпомагане само на производството на праскови в периода до 2020 година.
Добивите у нас, които трябва да се докажат, за да бъде подпомогнат даден производител било на ябълки, било на сливи или череши например са в пъти по-ниски от официалните за страната. За череши те възлизат на 1,4т/дка, ябълки - 0,5 т/дка и сливи - 0,5 т/дка. Тези добиви също са два пъти под тези на една конвенционална градина, под средните за ЕС, и няколко пъти под добивите на водещите производители. Според експертите подобни градини не би трябвало да се поддържат на „изкуствено дишане", а да се изкоренят и подновят, ако целта е да се развива модерно овощарство, което да следва последните тенденции. Използването на модерните технологии дава възможност на производителите да защитят реколтата си от почти всички климатични промени, а освен това съществува и държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии, и едва ли начинът да се застраховат производителите от пропадане на реколтата е като се изискват ниски добиви.
Инвестицията в овощни насаждения получава предимство при класирането в сравнение с други проекти, но от фонд „Земеделие" признават разходи за създаване на овощни градини само до определен размер, който за някои от културите е силно подценен. Според практиката за създаване на ново насаждение от ябълки се признават разходи от около 2 000 лева/ дка, което е на база 200 дръвчета на декар. Като гъстотата на дръвчетата е близка до долната граница на интензивност на тази култура. При черешите, определяни като една от най-перспективните култури у нас, се признава разход само от 1000 лв./дка при 50 дръвчета на декар, а според модерните тенденции в черешопроизводството на декар могат да се засаждат между 80 и 200 дръвчета, а добивите да достигнат до 4-8 тона от декар. Подобно е положението при производството на сливи и прасковите, където признатите разходи не отговарят на модерните технологии на засаждане. А това са култури, за които през последните години бяха развити достатъчно модели, позволяващи по-голяма гъстота на засаждане и по-високи добиви.
В последните години производството на орехи се превърна в хит и причина за това са големите субсидии за биологично производство. Стимулите обаче са толкова далеч от интензивното отглеждане на тази култура, че тук според експертите може да се говори само за усвояване на едни пари от Европа.
С оглед на световните тенденции в овощарството, и това че става въпрос за използване на публични средства за инвестиции в дългосрочен план е странно, че ПРСР не прави разлика между интензивно и конвенционално насаждение. Така шансът за инвестиции например в модерна черешова градина , за чието създаване са необходими три пъти повече средства на единица площ от заложените по ПРСР е нулев, още повече, че няма възможност за финансиране на напояване по програмата.
Според експертите е безпредметно финансирането на всички видове производства на плодове, а много по-перспективно би било средствата да се насочат към три или четири култури, които да се развият на световно ниво. Разхищаването на публични средства може да се намали като се анализират местните условия, достъпът до вода, работната ръка и чрез райониране на културите. Те препоръчват да се определят няколко варианта за изграждане на нови насаждения в избраните приоритетни култури, които да включват съответните комбинации от подложки и сортове, схеми на засаждане, а към изискванията за проектите да се включват напояване и някаква форма на защита на продукцията като например мрежи срещу градушка. Освен това е необходимо определяне на сортовата структура на градините, преразглеждане и драстично намаляване на ставките за подпомагане при някои видове черупкови плодове, които послужиха за източване на средства от ПРСР. За да излезе секторът на светло, според експертите добивите, за които ще се отпуска обвързана подкрепа трябва да са свързани с реалността, което ще стимулира производителите да повишат добивите на градините.
Мартин Иванов
По материали на inteliagro