Есента на 1989 година положението в ГДР става все по-неуправляемо. Опозиционното движение срещу режима расте също толкова главоломно, колкото и броят на бегълците. Управляващите са затворили очите си за провеждане на реформи.

Ситуацията в страната и настроенията на населението намират отражение в докладите на ЩАЗИ до държавното и партийно ръководство на ГДР. През 1989 година ЩАЗИ изготвя 239 доклада за ситуацията в страната, между които и 5 седмични справки, в които се съдържат и подробни данни за броя на хората, напуснали незаконно ГДР за последния месец преди падането на Берлинската стена.

50 от докладите са доведени до знанието на партийния и държавен ръководител Ерик Хонекер, до неговото сваляне на 18 октомври. По-късно тези секретни документи са представяни само на неговия наследник Егон Кренц. За разлика от докладите в предходните години, тези през 1989 година постоянно показват разпада, обхванал системата. Повече от изненадващо е с каква последователност се внушава една вече не съществуваща нормалност на положението, въпреки явленията на разпад и преструктуриране на Министерството на Държавна сигурност, както и проблемите с мрежата от неофициални сътрудници. Това показва и статистиката за трансграничното движение, публикувана само 2 дни преди падането на Стената. Въпреки изкуствено създаваното измамно спокойствие, в докладите на източногерманските тайни служби през 1989 година се забелязват и някои промени. През октомври например се наблюдава значително увеличение в броя на докладите на ЩАЗИ, като те често са дори повече от един на ден. Проблемите в икономиката вече са на заден план. За тях са подадени само 6 доклада, докато в централни за ЩАЗИ теми се превръщат опозиционните движения (53) доклада и църквата (36 доклада). От документите вече изчезват така типичните преди това стереотипи за врага. В материалите все повече се говори не само за концентрацията на различни движения, които са обхванали само някои части на обществото, а за цели групи от членове на комунистическата партия, които не само, че се чувстват несигурни, но и са започнали да се разграничават от ръководството на страната, защото са изгубили всякакво доверие в способностите му за реформи.

Интересен е фактът, че още от септември 1989 година ЩАЗИ престава вече да се интересува от все по-нарастващия брой на хората, напускащи „витрината на социализма", а се концентрира повече върху последиците за ГДР. А те, както е видно от статистиката, могат да се определят като катастрофални. Само за последния месец преди падането на Стената от ГДР бягат 111 100 души. Пикът е достигнат в периода 30.10 - 6.11.1989 година, когато броят на бегълците достига 34 600 души. Една от причините ръководството на ГДР да приеме бягствата от страната като свършен факт, са и организираните влакови композиции за масово изселване. Някои от тях се организират в Дрезден, където се стига до сблъсъци на хората с полицейски и армейски части и до десетки задържани. Всички тези случаи разбира се са описани, но без да се подчертават съмнителните успехи на силите за сигурност.

Брой на избягалите в несоциалистическите страни източногерманци за периода 2.10- 6.11.1989 година

Лекари студенти и инженери напускат страната

Данните на ЩАЗИ показват, че през последния месец на режима най-много лекари, медицински персонал, студенти и инженери напускат ГДР в търсене на по-добър живот на Запад.

Брой на избягалите зад граница лекари, инженери, учители, медицински сестри и студенти за периода 2.10- 6.11.1989 година

Мартин Иванов

По материали и документи от книгата на Даниела Мюнкел
„Есента на 89-та през погледа на ЩАЗИ Тайните доклади до ръководството на ГЕСП", Берлин 2014

+ФорумЪт