„Започна Рождество, а това означаваше всеки войник да се почувства като у дома, дори и в окопите”, това пише през 1914 година американският The New York Times, описвайки обстановката по фронтовите линии на Голямата война. Точно преди 100 години Рождество станало причината за установяване, макар и за кратко, на примирие между воюващите страни на Западния фронт.
Електронното издание на Gazeta.ru ни припомня за това. Коледа накарала множество войници да излязат от траншеите и да се порадват на празника.
В Края на 1914 година превесът не е нито на една от страните, участващи във войната.
Нещо повече, окончателно станало ясно, че конфликтът придобива позиционен характер. Жертвите се изчислявали на стотици, а понякога и на хиляди, но това не оказало влияние върху придвижването на войските. Това важало особено за Западния фронт, където силите на Антантата и тройния съюз влезли в епични сблъсъци. Европейските вестници по онова време не давали и дума да се изрече за примирие, и всяка от страните се опитвала да покаже, че продължава да води успешни бойни действия. Висшите военни също се обявили против коледното примирие, заявявайки, че то противоречало на принципите на войната. Споразумението за негласно спиране на военните действия между противниците обаче дошло неочаквано за всички страни. Основна роля за това изиграл папа Бенедикт XV, който още на 7 декември отправил призив за спиране на военните действия по време на Бъдни вечер и Рождество. Изглеждало сякаш, че нито една от воюващите страни няма да се вслуша в молбите му.
Въпреки това събитията продължили да се развиват неочаквано, и войниците започнали да украсяват окопите си, а някои с риск на живота дори излезли от траншеите. Там ги очаквал противникът, но не с куршуми, а с крепки мъжки прегръдки и коледни песни. И нито един генерал не успял да помрачи празничното им настроение. Най-нещастен от примирието се оказал ефрейтор Адолф Хитлер, но от мнението на бъдещия фюрер тогава никой и не се интересувал. Австрийските войници взели активно участие в празника, пеейки рождественски песни и пиейки с противника. Някои от тях дори си обменили импровизирани подаръци - разменяйки си части от униформите, обувките или дрипави дрехи, изпратени им от роднини и близки. Войниците останали заедно толкова дълго време, че дори успели да се запознаят по между си. На всеки четирима френски войници се падала по бутилка шампанско, а британците пък получили коледен пудинг. Настрана от празника не останал и белгийският крал Албер, който подарил на всеки войник по пакет с 25 цигари. Френските власти дори обещали на своите войници, че който остане в окопите по време на Рождество, ще бъде отпратен в домашен отпуск за Нова година. Британците естествено се възползвали от примирието за да поиграят футбол, без да се страхуват от нищо. Примирието се възцарило и на Източния фронт, въпреки че Коледа в Русия например се празнувала по-късно. Всички войници излезли от окопите за да празнуват заедно.
Не липсвали и трагични инциденти, тъй като на места на Западния фронт военните действия не спрели дори и на Коледа, и малцината които се опитали да организират празненство, били покосени от вражески куршуми. Подобни случаи обаче били по-скоро изключение от правилото. А началото на новата 1915 година на Западния фронт било отбелязано не с куршуми, а с песни и салюти.
Превод: Мартин Иванов