40 години след атентата на Олимпийските игри журналисти получават достъп до непубликувани документи в търсене на отговор на въпроса: Защо оцелелите след атентата терористи не попадат в затвора? Договорили ли са се властите във ФРГ за освобождаване на атентаторите? Този репортаж хвърля светлина върху събитията от преди четири десетилетия и полет LH 615.
Герд Майер - тогава е младши пилот на самолет LH 615, когато при полет от Бейрут за Германия, самолетът е отвлечен от похитители, искащи освобождаването на оцелелите след атентата в Мюнхен палестински терористи. "Обърнах се и видях насочен към мен пистолет. В другата си ръка похитителят носеше ръчна граната. И каза само, че той вече е капитан на самолета, който сега се казва "Операция Мюнхен". И ние трябваше да правим всичко, каквото ни каже", спомня си бившият младши пилот днес. Заради отвличането на този самолет тогавашното правителство на Западна Германия отнася редица критики по цял свят. И до днес този случай оставя въпроси без отговори. Става дума за освобождаването на тримата палестински терористи, останали живи след атентата на Летните олимпийски игри в Мюнхен през 1972 година, и за това дали правителството в Бон не е сключило сделка за освобождаването им. Герд Майер е за пръв път в Бейрут. Някога Ливан е бил водеща туристическа дестинация за европейците. За тероризъм не си е мислил никой преди това. Майер разказва, че всичко там е било толкова хубаво, че екипажът се натъжил, че трябва да се връщат обратно към Германия. Самолетът, който преди това е бил в Дамаск е почти празен. На борда имало само 13 пътници. Сред тях били и двама палестинци, пътуващи за Мюнхен с цел да изискат освобождаване на другарите им. Похитителите е трябвало да бъдат подпомогнати. Бомби и пистолети носели със себе си. 17 дни преди това се случва атентата в Мюнхен, при който палестинци щурмуват общежитието на израелския олимпийски отбор. Двама спортисти са застреляни, а девет други са взети за заложници. Терористите искат освобождаване на близо 200 палестинци от израелските затвори. След акцията оцеляват само 18 годишният тогава Джамал Ал Гаши и още двама. Останалите заедно със всички спортисти и един полицай загиват при неуспешния опит за освобождаване на заложниците. Един от загиналите е треньорът Андре Шпитцер, чиято вдовица всяка година идва в Олимпийското село в Мюнхен, където съпругът и е взет за заложник. Шпитцер тогава е 27 години и току що е станал баща. Според вдовицата му, целият план за освобождаването им тогава е бил пълен провал. След неуспешния опит за освобождаване на заложниците, премиерът на Израел Голда Майер, иска тримата оцелели атентатори да бъдат изправени на съд. Тогавашният канцлер на федералната република Вили Бранд е поставен под натиск от всички страни. Смятало се, че тримата палестинци носят риск за сигурността на ФРГ. Палестински терористични организации заплашвали с нови атентати. Правителството в Бон е безпомощно. При отвличането на самолета LH 615 в канцлерството се сформира незабавен кризисен щаб. Правителството реагира изненадващо бързо на исканията, дори без да са проведени разговори с Израел. Още по обед тримата терористи са на летището в Мюнхен. Още тогава е имало подозрения, че освобождаването им е било инсценирано. То поставяло редица въпроси като тези: Дали германците не са знаели предварително за отвличането на самолета, и дали не са искали да избегнат един открит публичен процес на атентаторите? Имали ли са властите в Западна Германия тогава интерес от изясняване на атентата в Мюнхен? Какво се е случило тогава наистина? Отговорите се крият в документите на държавния архив. Тези от тях, свързани с атентата и последвалото отвличане на LH 615 остават тайна в продължение на 4 десетилетия. Това са почти 8 000 страници с документи. Репортери на предаването Kontrovers за пръв път се докосват до неизвестните за широкия кръг хора архиви. И от документите става ясно, че тогавашните власти много бързо и детайлно са се подготвили за отвличането на самолета. Журналистите се натъкнали на писмо на президента на полицията в провинция Бавария, изпратено 11 дни преди отвличането на самолета, в което се говорело за евентуалното депортиране на атентаторите с цел освобождаването им. Официално те е трябвало да бъдат изправени пред съда, а неофициално да бъдат депортирани. Както личи от полицейските документи, властите са били готови за това още в 10:30 часа сутринта в деня на отвличането на самолета 29 октомври 1972 година. Атентаторите вече били на летището, но се оказало че заради лошото време самолетът от Бейрут не можел да се приземи. Заради гъстата мъгла самолетът не можел да кацне никъде, нито в Нюрнберг, нито в Залцбург или Щутгарт, спомня си Майер. Правителството било принудено да изпрати друг самолет, който да закара атентаторите до Загреб. И нареждането било абсурдно - "да не се напуска въздушното пространство на страната". Отвлеченият самолет LH 615 се намирал на летището в Загреб, където трябвало да стане размяната. В този момент обаче никой не знаел, че драмата с отвлечения самолет ще има още една последна спирка - Либия. По-късно правителството в Бон ще твърди, че то никога не е давало съгласието си, машината да излети без да са освободени заложниците. Документите обаче разкриват друго. На германските полицаи придружаващи атентаторите в Загреб е било наредено да ги предадат, дори и ако не се осъществи размяната със заложниците. В търсене на отговор на въпроса, дали освобождаването на атентаторите тогава не е било договорено на най-високо ниво, журналистите се обръщат към някои от най-важните политически фигури от онова време. Ханс Дитрих Геншер, тогава министър на вътрешните работи, който е трябвало да бъде отговорен за пропуските при осигуряване на сигурността по време на игрите, сега отказва да говори пред микрофоните. Дали и Клаус Кинкел, тогава референт на германския вътрешен министър и непосредствен участник в заседанията на кризисния щаб, не е знаел нещо за евентуални преговори с терористите? Според него ситуацията тогава е била надценена от службите за сигурност. Улрих Вегенер, човек от най-тясното обкръжение на Геншер тогава, не изключва възможността всичко да е било съгласувано с терористите. "Не мога да кажа причините за вземането на решението за размяна на атентаторите и заложниците, но във всеки случай това беше само началото на дискусията по случая", казва днес Егон Бар, дясна ръка на Вили Бранд тогава, и също участник в заседанията на кризисния щаб. В началото на 70-те години международния тероризъм изненадва германското правителство. Той не е на дневен ред за федералната република. Пред нея цел номер едно е осъществяването на Източната политика. Според Бар, тогава правителството на Бранд е било изправено пред сложна вътрешна ситуация. Канцлерът е получил конструктивен вот на недоверие. Трябвало да има нови избори и общественото мнение и медиите смятали, че Вили Бранд няма да може да състави нов кабинет след изборите. В специално писмо до Голда Майер, Вили Бранд поднесъл извиненията си, че се стигнало до освобождаване на атентаторите. В него се казвало: "Водили сме се от убеждението, че спасяването на изложените на опасност хора е било от първостепенно значение, преди всичко останало... и в този конкретен случай нямахме никакъв друг избор." Отвлеченият самолет трябвало да кацне най-накрая без светлини на летището в Триполи. Пилотът Герд Майер си спомня и днес срещата си с единия от атентаторите - Джамал ал Гаши, който му разказал, че е загубил семейството си и че бил горд с извършеното от него в Мюнхен, но мечтата му била да стане самолетен инженер. Журналистите не спират до тук. Последвало разследване в английските документи и кореспонденцията на британското външно министерство и посолството на страната в Триполи. Там те се натъкнали на един разговор с германския посланик от октомври 1972 година, където се казвало: "...германците са знаели предварително, че нещо ще се случи на 30 октомври... в Триполи от 15 дни са очаквали отвлечения самолет". След кацането им в Триполи започнал ловът на израелките тайни служби. До днес от тримата е оцелял само младия Джамал. И властите в Германия никога не го хващат. В своята биографична книга топтерористът Абу Даут твърди, че след атентата на олимпиадата германците го потърсили за да организира провеждането на акцията по освобождаване на атентаторите, за което трябвало да получи 9 млн. долара. От документите днес става ясно едно - от 13 пътници на борда на отвлечения самолет са били разпитани само трима. Идентичността на похитителите на LH 615 остава неизяснена и до днес. След освобождаване на атентаторите са прекратени и всякакви разследвания срещу отговорните за неуспеха на спасителната акция при която загинали останалите израелски спортисти. Според вдовицата на Шпитцер, подобни събития, като случилите се през 1972 година трябва да бъдат осветлени до края. Дори 40 години по-късно обаче, някои служби в Германия продължават да пазят мълчание за събитията през 1972 година, тъй като все още не искат да допринесат за изясняване на случилото се.
Превод със съкращения: Мартин Иванов