Зърнените и маслодайни култури запазват доминиращите си позиции
За 2015 година износът на първична и непреработена селскостопанска продукция от България възлиза на малко над 4,9 млрд. лева, пише в анализ на inteliagro.bg. Това е спад от 2% спрямо предходната година, като делът на износа на селскостопанска продукция от общия за страната е 11%.
Според експертите не се наблюдават структурни промени, но в определени категории има значителни ръстове и спадове, продиктувани от особеностите на стопанската година и движението на цените на международните пазари. Зърнените и маслодайни култури запазват доминиращите си позиции. Така например през 2015 година е изнесена пшеница за над 1,1 млрд. лв. (2,5 процента от целия експорт на страната), което е с около 150 млн. повече от предходната, въпреки продължаващата тенденция за спад в цените. По-големите изнесени количества се дължат както на поредната силна за есенниците стопанска година, така и на задържани още от пазарната 2013/2014 г. количества в складовете. Сделките, в които се реализира суровината са силно диференцирани.
Масовата пшеница продължава да е с по-ниско качество и логично да се продава по-евтино от пазарите в Европа и Черноморския басейн. В същото време производители, които постигат високо качество, формират големи партиди и разполагат с подходяща база за съхранение, продават при значително по-добри условия.
Ситуацията при царевицата е различна. Комбинацията от по-слаба реколта, ниски цени и задържането на големи количества от производителите води до спад с една трета на годишна база в стойността на изнесеното зърно - до 378 млн. лв. По този начин културата отстъпва третата позиция в структурата на износа. Спад с над една четвърт, до 131 млн. лв. се отчита и при ечемика.
През 2015 година се регистрира минимален спад и при износа на втората по значимост култура – слънчогледа, до 710 млн. лева. По-слабата реколта и по-малките изнесени количества почти изцяло са компенсирани от по-високите средни цени (с близо 20%).
Спад от една пета в производството на рапица в страната е причината за това, стойността на износа ѝ да намалее от 299 млн. лв. през 2014 г. до 189 млн. лв. Културата е сред категориите с най-голямо отстъпление на годишна база. Принос за спада обаче има и покачването в експорта на преработена рапица.
2015-та затвърди възходящата тенденция от предходните години в експорта на преработени зърнени и маслодайни суровини. С ръст от 10% до 398 млн. лв. слънчогледовото масло (олио) се изкачва в „призовата тройка". Покачване сочат и данните за брашната от маслодайни семена, рапично масло (което допреди няколко години напълно отсъстваше от износа) и пшенично брашно. Динамиката при износа им показва, че преработвателната промишленост успява да бъде конкурентна и привлича интерес в направления, където има вече съществуваща суровинна база.
Въпреки че непреработеният тютюн все още има значителна роля в селскостопанския износ, с оглед глобалната тенденция за ограничаване на тютюнопушенето, се очаква да продължи и тенденцията за понижаване дела му от общия износ. През 2015 г. от страната са изнесени близо 35 хил. т. за 252 млн. лв. Износът на тютюн надвишава официалните данни за производството му (23 хил. т. по предварителни данни за изминалата година) и част от него би следвало да е реекспорт.
Най-голям дял от износа на животинска продукция се пада на птицевъдството. За указания период от страната ни са изнесени пилешки продукти на стойност 192 млн. лева, следван от износа на патешко, въпреки отбелязания при него спад до малко над 100 млн. лева. Износът на яйца на годишна база се е увеличил с 18%, до 65 млн. лева. Спад за четвърта година бележи експортът на патешки черен дроб - до 12 млн. лева, докато експортът на пуешко месо през 2015 година се е удвоил до 13 млн. лева.
Въпреки наложеното от Русия икономическо ембарго, данните показват ръст на износа на мляко, с компенсиране на затворения руски пазар с този за трети страни. Въпреки че на годишна база експортът на сирена бележи спад с 10 млн. Лева - до 180 млн. лева, общият експорт на сирена между 2012 и 2015 година се увеличава с 45% в сравнение с предходния четиригодишен период.
За последните четири години износът на мед от страната ни възлиза на 240 млн. лева, като през миналата година стойността на предложения на международните пазари мед е била 65 млн. лева. Преобладаващите количества се транспортират във варели, което показва потенциал производителите да реализират по-висока добавена стойност, ако успеят да предложат продукт за крайния потребител. За тази цел и тук изпъква необходимостта те да координират производството и маркетинга си.
Производството на череши и вишни намира все по-добра реализация зад граница. През 2015 г. експортът на пресни и първично преработени череши и вишни е за близо 49 млн. лв., което е с една трета над тези през предходната година и с 5 млн. повече от досегашния пик, регистриран през 2013 г. 36 млн. от тях се дължат на временно консервирани череши – пулп. България се утвърди като един от основните производители на черешов пулп в света. Разнородната сортова структура, малките партиди и недостатъчната следберитбена заготовка, обаче пречат на повече фермери да излязат на по-доходоносните западни пазари за прясна консумация. Със затварянето на руския пазар, възможностите за реализация в трети страни също се стесняват. Тук трябва да се споменат и консервираните череши, чийто експорт през последните години е в порядъка на 39-42 млн. лв.
За последните четири години са изнесени орехи за 78 млн. лева – почти колкото за всички осем предходни години взети заедно. Динамиката в тази категория представлява сериозен интерес, с оглед бума в създаването на нови черупкови насаждения. По-голямата част от тях тепърва предстои да влязат в активно плододаване. Възможностите на международните пазари да поемат количествата от тях на добра цена са в основата на успеха за тези инвестиции. Впечатление прави, че за първи път от поне 15 години износът на орехи с черупка (13,7 млн. лв.) превъзхожда този на чиста ядка (7,7 млн.), което говори за трудности при реализирането на продукция с по-висока добавена стойност. През годината са изнесени с една пета повече малини на годишна база (почти изцяло замразени). Ръстът в продажбите на замразени ягоди не успява да компенсира по-слабите продажби на тези за прясна консумация. Въпреки това, с 9 млн. лв., 2015 г. е втората най-добра година в тази ниша от началото на века, след предходната 2014 г. Макар в значително по-малък мащаб, скорост набират също боровинките, къпините и други меки плодове.
На противоположния полюс са другите овощни видове. Износът на пресни праскови се срива до нивото си от 2009 г. Този на пресни ябълки, круши, кайсии и сливи е все така незабележим в общата структура. Донякъде това се компенсира с интензивния ръст в износа на сушени плодове в различна форма и комбинация (основно сливи), както и стабилните позиции на плодовите консерви (те остават извън обхвата на настоящия анализ).
Друго направление, което успява да се котира добре на външните пазари, без да е изобщо във фокуса на публичната политика, е производството на гъби. Експортът им нараства за четвърта поредна година, достигайки най-високата си стойност досега – 69 млн. лв.
Изключвайки тях, сектор „Зеленчуци" продължава да е най-неконкурентоспособен и делът му в износа на селскостопанска продукция е меко казано символичен. Единствено експортът на краставици реализира стойност от над 10 млн. лв. годишно. Въпреки че е считано за една от „емблемите" на родното земеделие, направлението не отчита развитие, се казва в анализа. Дори напротив, за последните четири години износът продължава да намалява.
Макар с по-малък мащаб, заради динамичното си развитие внимание заслужават някои интересни ниши, като зеленчуковите сортови семена, червеният пипер (6,4 млн. лв. при между 3 и 4 млн. за предходните 5 години) и сушените зеленчуци – 6 млн. лв., при 0,5 млн. за 2014 г.).
Изводи:
- доминацията на зърнените и маслодайни култури прави българският износ на селскостопанска продукция силно зависим от глобалните тенденции в цените на зърното;
- колебанията породени от по-слабите добиви при някои от културите са сигнал, че за да разчитат на външни пазари българските производители трябва да интензифицират стопанските си практики и да подобрят качеството и повишат устойчивостта на добивите от природния фактор;
- пазар зад граница намират множество отделни ниши от различни направления, обикновено с малки и малко на брой производители (често дори единици) и по-скромни обороти;
- поради ниската им степен на сдружаване и невъзможността да отговорят на изискванията за обем и сигурност на доставките, външните пазари продължават да са в общия случай недостъпни за по-малките стопани;
- продължава да не се обръща сериозно внимание и на сертифицирането по международно признати стандарти;
Източник: inteliagro.bg