Кметове ала Стив Джобс трябва да направят градовете ни по-добри места за живеене
Ако ЕС е композиторът, министрите на еврофондовете и регионалното развитие са сред водещите диригенти, а общините в лицето на техните кметове - оркестрите, то към момента при старта на новия период, в който до 2020 година ще се наливат еврофинанси в регионите у нас прилича на симфония, в която все още не всичко е наред.
Ясно е какво е „музикалното произведение" - усвояване на едни пари на европейските, включително и български данъкоплатци, ясно е кой ще го дирижира, и кои ще го изпълняват, както и за какво в общи линии ще го изпълняват.
Ще се опитат да направят градовете и селата едни по-привлекателни места за живеене за онези, които все още са останали да живеят в тях. Не е ясно обаче какви са правилата, т.е. кога темпото на усвояване ще е в ¾ и кога в 7/8 например, но ако продължим с музикалната терминология, у нас често се получава „едно напред две назад". И това го показват повечето, особено инфраструктурни проекти изпълнени уж по правилата, но оказва се некачествено. Или проекти за облагородяване на градската среда, изпълнени от наши и ваши с некачествени плочки и материали и така модерните велоалеи, като последният пример за фрапиращо изпълнение на проект за такава, който ми попадна е на велоалея в Сандански, завършваща в... дърво. Повечето обновени пътища и аутобани пък са така направени, че след първия паднал дъжд се превръщат или в гребни канали или в трасета за любителите на по-атрактивни стилове в ските като каране на бабунки.
И после да няма пак дърпане на уши и „бой" на музикантите от страна на композитора под формата на критики за лошо изпълнение на музикалното произведение, т.е. усвояването на европарите, и оправдаване на последните в стил „не ни бийте, ние толкова си можем и знаем". Лошото е, че подобни критики рефлектират основно върху общините, чиито проекти биват блокирани поради нередности, докато диригентите както винаги излизат сухи от концерта с оптимистично вдигнати глави за бъдещето, и обещания да оправят палката. Един от тях, министъра на еврофондовете, призова кметовете да не мислят за плочките, а за хората, и да бъдат визионери, т.е. ала Стив Джобс - да действат с размах. Не стана ясно обаче, дали да действат с размах при усвояване на пари от рога на изобилието, предоставян от композитора и разпределян от диригентите, или да действат с размах при предлагане на визионерски проекти, които в интерес на истината не са липсвали и досега, а както се убедих май няма да липсват и в бъдеще. Два примера и в тази посока са показателни - в Ловеч например от старата баня направиха „Музей на водата", а също там се готвят пак с европейски средства да превърнат местния зоопарк в „най-красивия в България". Лошо няма, защото така се привличат туристи, а с това и свежи пари за бюджета, но дано както призоваха повечето кметове, да се създадат ясни правила за общините, които да не се променят с всяка смяна на диригентите, защото на композитора ще му писне и пак ще дръпне шалтера, ако прецени че симфонията която е написал отново се е превърнала в нашенска какафония.