Планинските пейзажи са сред любимите на мнозина и на тях са посветени безброй много специализирани фотоалбуми. Но планините имат и една тъмна страна, позната на малцина фотографи. Един от тях е Бернд Ричел. „Сенчестата страна на планините" е заглавието на един фотоалбум, показващ, че върховете не винаги привличат единствено и само със спиращи дъха гледки.
Или, както е казал народът: „Прекалено хубавото не винаги е на хубаво". С огромните си размери те не рядко са ставали лобно място на десетки авантюристи. Щраквайки ги, сякаш заснемаш смъртта. Германецът е екстремен катерач и фотограф. Рекламни агенции искат от него да им покаже красивата страна на природата, вечното време. Веднъж обаче монетата се обърнала.„Бях на 29, когато в очакване на най-добрата светлина и при предварителни прогнози, които сочеха много добро време, преживях драматични моменти", споделя фотографът. Заснел мистичните картини, на които станал свидетел, но никоя агенция не пожелала да ги публикува, защото хората искали да видят красотата на планината, не нейната тъмна страна. При това уловил мрака в светлината, което има своята естетика. Гранд Жорас е един от върховете, верен на тъмнината, който всява страх. Някои от снимките показват драмата на природата, време сякаш описано в Шекспировите драми.
„Само в Баварските Алпи съм преживял сигурно 7, 8, 9 или 10 бури, стоейки под покривите, без да мога да направя хубави снимки, и най-накрая станах свидетел на една суха буря тук, където живея, която ми позволи да направя изключителни снимки на светкавиците в небето", припомня си Ричел.
Като катерач и фотограф той познава много добре планината. Снимал е навсякъде - от Хималаите до Патагония и съвсем наблизо в Австрия, за да покаже красотите на глетчерите. Това, което умира изчезва, ето защо той е организирал една своеобразна последна изложба на ледените глетчери.
„Заради своя имидж повечето катерачи предпочитат да качват известни върхове като Матерхорн, които имат име, но върховете предлагат еднакви преживявания при едни и същи височини и трудност на изкачване", смята Ричел.
Най силните снимки от неговия фотоалбум Dark Mountains показват крехкостта, преходността, щетите от природната буря в Ергандин. „Ако има една необикновена светлина, то тя идва не за часове, а за минути, а понякога и за секунди, и тогава всичко трябва да си пасне. За планинския катерач е изключително важно да се движи сигурно там, където се намира", продължава той. Никога според него, когато е накрая на силите си на хиляди метри височина, човек не може да направи хубави снимки.
Митовете на планината. Dark Mountains показва тези от тях... тъмните, на обратната страна на планината . Другият поглед на планините.
По материали на Дойче Веле"