Бедните страни са във фокуса на големите концерни
„Потреблението на готови храни сред хората с по-ниски доходи е много голямо. Богати хора също се хранят нездравословно,но при бедните това е в пъти повече", казва Хосе Монтейро. По тази причина бедните хора са една точно определена целева група. Ето защо Африка също е във фокуса на големите концерни от хранителната индустрия.
Например Кения, където растящата средна класа в градове като Найроби правят възможен достъпа на мултинационалните храни. Нещо повече в такива градове има още по-голям потребителски потенциал. Почти половината население на Кения все още се числи към бедната класа. (19 млн. от 45-те млн. жители на страната се считат за бедни бел. ред.). В Кибера живеят почти половин милион души при доста нисък стандарт и на много малко пространство. Това са хора с доходи често под 2 евро на ден. Въпреки това и с тях може да се прави търговия. Специално за бедните хранителните концерни подготвят т.нар Low units пакети с храни. Това са малки опаковки на ниски цени. Към тази група от хора принадлежи и Селестин Оума. Тя пазарува често и като повечето свои съграждани не може да си позволи да си купува големи количества храни. Пазарува от един киоск, ползван едновременно като магазин и като жилище от продавачката Каролайн. На стелажите и се откриват най-разнообразни стоки- от перилни препарати през маргарин до подправки. Свежи се предлагат само яйцата. Почти цялата и стока идва от една компания- Unilever и струва само по няколко цента. „Най-популярен тук е един бульон, защото хората тук търсят евтиното. Купуват най-често с вкус на месо за да са по-сладки зеленчуците", казва Селестин. За себе си и децата си тя заделя дневно по едно евро за храна. Купува освен бульони и смесица от подправки на Unilever, както и индустриално произведен хляб за тостове и маргарин. „Това също са храни. Ние не можем да си позволим храна в по-големи опаковки", допълва тя. Селестин идва от селските региони на Западна Кения. След смъртта на съпруга си се преместила в града за да търси по-добър живот. 43-годишната жена работи като улична продавачка. Припечелва малко. „В последните години животът тук силно се промени. По-рано се хранехме с картофи, маниока и други здравословни храни, но сега животът е толкова скъп и ние не можем да си го позволим", признава жената. Затова се хранят с по-евтини неща като „Ройко" (марка готови храни на Unilever бел. ред.). Малките опаковки по думите и струват между 8 и 40 цента, всичко извън тях е лукс за семейството и. За закуска децата и получават по филия тост с маргарин, който дори не се държи на студено. Много мазнини но в него могат да се открият и витамини A,B, D и Е. От Unilever рекламират продукта си като здравословен особено за децата. Подобно на Селестин и повечето и съграждани разчитат на готовите храни. Клифорд Гикунда е специалист по храните, който подлага на критика не само нарушените устои на местната кухня, но и мултинационалните концерни, които налагат свои стандарти на традиционно хранене. „Хората тук са с доста ниски доходи, ето защо в Кения имаме традиция всичко което се произвежда, да се предлага в малки опаковки, така че и бедните да могат да си го позволят", казва специалистът.
Той изследва как големите концерни привличат като целева група местното население. За целта се среща с жена, участвала в курсове за продавачка, организирани от Unilever. Тя е била обучена да продава от врата на врата. По-рано Ибрахим Вазира сам е водил подобни курсове, и знае, че обучавайки част от хората за продавачи, компаниите постигат по-лесен достъп до бедното население. „Мнозина тук дори нямат телевизори или радио за да гледат или слушат реклами. Повечето не могат да си купят и вестник за 40 цента за да прочетат рекламите на Unilever, затова се търсят жени, които са основната целева група за подобни компании", разяснява Ибрахим.
Някои от жените заедно са посещавали подобни курсове за да бъдат обучавани като продавачки от врата на врата. Те искат да покажат как на дело работи подобно обучение. Жените трябва да запознаят по-неуките с продуктите които досега не са ползвали и да подтиснат притесненията им. Те се обучават как да убеждават клиентите да си купят един или друг продукт. „Днес съм дошъл при вас за да ви представя продукти на Unilever, като искам да поговорим за здравословното хранене", казва Ибрахим, като ги кара да повтарят едни и същи фрази и ги пита колко от тях ползват „Ройко". Увещава ги, че този продукт прави храната им по-вкусна и ароматна, а мъжете им ще са по-доволни от това, което са им сготвили когато се върнат от работа.
Един от най-важните инструменти за убеждаване е финансовият аспект, Те научават как чрез употребата на „Ройко" могат да пестят пари. „Ако човек си купи три кубчета „Ройко" по 3 цента , му струва общо 9 цента, докато доматите на пазара струват по 45 цента", пресмята една жена. Значи купувайки готова храна пестят по 36 цента, с които могат да си купят нещо друго. За бедните малките опаковки означават, че получават шанс да се докоснат до храни, които иначе не биха си позволили, а за хранителните концерни- доходоносна търговия. „Хора като тези тук живеят масово с подобни продукти в Найроби и редица други градове в Африка. Те са целевата група за концерните, които чрез подобни малки опаковки на храните правят огромни печалби", казва Клифърд.
И това на гърба на бедните хора.Производствените мощности на Unilever се намират в едно от индустриалните предградия на Найроби. От концерна обаче отказват да се срещнат с екипа за да говорят за стратегията на компанията в Кения. Не могат да се изразяват и за социалната отговорност. Екипът от журналисти получава официален отговор от компанията,в който се казва „че не могат да им дадат исканата информация, защото тя би могла да противоречи на търговските им интереси".
Все по-малко ферми продават зеленчуци в градовете
В същото време в Кибера Силестине купува зеле, най-разпространения зеленчук в Кения. „Това е един много здравословен зеленчук, който ползвам за готвене", разяснява тя. Към него добавя домати и познатото „Ройко" за вкус. Това е вид микс от подправки, а сред съставките му влизат някои естествени подправки, изкуствени подобрители и оцветители. Това което го прави толкова предпочитано за кенийците е вкусът на месо. Тайната на интензивния аромат се казва Е 632, една добавка напомняща за аромата на месо, и затова присъстваща в множество готови храни по цял свят. „С това се храним всеки ден. Купих зеленчуци за 30 цента и „Ройко" за още 10. Вкусът е много добър и е подобен на този на месото", продължава тя, като признава, че не може да готви без „Ройко". „Ако го направя, децата ще ме питат защо отсъства вкуса на месото, въпреки че в манджата почти няма такова", допълва тя. Преди това кенийките често са готвили зеле с царевица без „Ройко", но зеленчуците и боба местно производство с течение на времето станали непосилно скъпи за жителите на бедните квартали.
Една от причините за това е че все по-малко фермери предлагат продукцията си на градските пазари. Земеделието в Кения е в процес на промяна, защото традиционната система на малките фермери се допълва от никнещите големи аграрни компании, които произвеждат плодове и зеленчуци дори за веригите магазини в Европа. Бедните хора вече нямат достъп до традиционните плодове и зеленчуци както по-рано, когато са ги намирали на всеки ъгъл. Това е не само проблем за Кения, но и за Бразилия.
Патрисия продължава да продава от врата на врата. Причината- стоките така излизат по-евтино отколкото в супермаркета. Това функционира и заради отстъпки при покупка на по-големи количества. Този модел на търговия е успешен при покупката на по-големи пакети храна. Всеки от тях според големината излиза между 4 и 12 евро. Като бонус винаги се дават изненади за децата. „Това е достатъчно за да пораснат децата силни и големи", казва с усмивка Патрисия . Марковите продукти в Сао Пауло имат добра репутация и се котират като пълноценна храна. В това е убедена и самата Патрисия. На месец може да си докарва по 300 евро ако продава повече. Това е малко над минималното заплащане в Бразилия. Тя поема някои от рисковете. „Понякога има хора, които не искат да си платят, но на всяко 15-то и 30-то число трябва да се отчитам на „Нестле", и ако има такива, се отразява на моята сметка", казва продавачката.
Какво казват от концерна за своята маркетингова стратегия в Бразилия? Разбира се от „Нестле" отказват да дадат публична информация под формата на интервю. Съгласяват се за разговор без да се снима. Екипът се добира до материали с избрани цифри и факти, в които е записано, че компанията се придържа към обичайни маркетингови стандарти във всички страни, особено когато става въпрос за детски храни. За това какво голямо влияние имат маркетинговите стратегии на индустриалните производители на храни като „Нестле" върху Бразилия е наясно Алине Брандау. Тя посещава местен пазар заедно с група жени. Те са бедни и често необразовани, а знания за храните трупат основно от рекламите. „Стоейки пред щанда със плодове мнозина си мислят, че да си купят плодове за 1,30 евро е доста по-скъпо от цял пакет с продукти, които могат да получат за под 30 цента", казва експертката. Те по думите и мислят, че подобни готови храни като кексове са по-изгодни икономически за тях от свежите плодове. Жените трябва да се научат да сравняват не само цените, но и съдържанието на храните за да познават стойността на свежите продукти. Някои местни сортове плодове и зеленчуци се оказва, че са им непознати. „Искаме да ги приближим към традиционната бразилска кухня и да ги накараме да се замислят с какво се хранят всеки ден", продължава Алине. Тези жени според нея трябва да носят по-голяма отговорност, защото имат голямо влияние в семействата си.
В бетонната пустиня на Сао Пауло почти не съществуват възможности за здравословно хранене на по-бедните жители, ето защо Ханс Темп е в търсене на нови пространства за градски градини, като с предимство се засаждат бързо растящи сортове зеленчуци. Краткият срок на растеж намалява възможността за разпространение на вредители, а целта е да се получат биологично чисти продукти. За целта не се използват нито пестициди, нито изкуствени торове. Екипът на Ханс Дитер Темп подкрепя местните градинари в продължение на година както на място, така и със знания. След това ще трябва сами да обработват градините и да се изхранват с произведеното. „Трябва да се създадат още редица условия за биологично производство, защото местните хора не знаят почти нищо за него като например как да се компостират отпадъците, които в последствие да се използват като средство за наторяване на площите", казва Темп.
Компостът се състои от раздробени бананови обелки, доставена конска и птича тор и пепелта от една пекарна за пици наблизо. Това производство на естествени торове не струва почти нищо, а хората заели се с градинарство са променили напълно своя начин на живот и вече са привърженици на истинското здравословно хранене. В Бразилия обаче те все още са изключение. „Във всяка страна по света, където се наблюдава повишено потребление на индустриално произведени храни, ситуацията е доста тежка", казва Карлос Монтейро. Причината според него е, че нито една добавка не може да замести традиционните храни, така както няма нито една индустриална храна, която да е по-добра от традиционните. Тогава концерни като „Нестле" не би трябвало да печелят нищо, но продавачки като Патрисия се грижат за това, те да правят добра търговия и в бедните страни, продавайки от врата на врата. Една маркетингова стратегия, основана на приятелството и доверието. Само за 2015 година „Нестле" е регистрирал в Бразилия оборот от 4 млрд. евро. „Благодарение на „Нестле" печеля много повече отколкото която и да е друга работа", казва Патрисия. Но не всеки ден, защото днес например всичко е раздала без да е получила пари, тъй като никой от клиентите и не е могъл да и плати. Концернът зад нея обаче си е подсигурил печалбата.
Превод: Мартин Иванов
По материали на zdf.de
Снимки: zdf.de