#re:publica 2017: Crowdworking - работата на бъдещето

Ян Марко ЛаймайстерМежду 8 и 10 май в Берлин се проведе най-големият форум за интернет и дигитално общество - re:publica 2017, като сред основните теми, които се обсъждаха на форума бяха: „Бъдещето е на жените или как технологиите предефинират правилата", „Еднакъв интернет за всички, дали моят сайт е достъпен за всички?", „Ще работим скоро всички в Cloud?" и др. По темата Crowdworking - работата на бъдещето, от dcpt.tv интервюират Ян Марко Лаймайстер, преподавател по икономическа информатика в университета на град Касел. С него разговаря Филип Банзе.

 

ФБ: Звучи лесно като понятие, но Crowdworking, като идея за споделяне на работата, всъщност е доста сложна. Може ли да опишете какво разбирате под това понятие?
„По принцип за нас под това понятие се разбира работа в едно отворено пространство през интернет, позволяващо хората доброволно да кандидатстват за извършването на тази работа. Това означава, да не се принуждават да вършат нещо малко, а да се участва точно в различни комплексни проекти - от много големи до много малки микро дейности, като например дейности, предлагани от Amazon Machanical Turk (crowlsorcing интернет платформа бел. ред.)", казва Марко Лаймайстер. Като пример за някакъв дългосрочен проект, който може да осигури работа и добро заплащане, според него може да послужи компанията Local Motors, за която работят почти 200 служители, а тя е специализирана в областта на инженеринга и развива различни концепции на автомобили и други инженерингови продукти. Те са известни с това, че са първата компания, чиито продукти са създадени изцяло чрез 3D принтери. В нейната crowldworking платформа работят 54 000 разработчици. „Там всяка задача представлява комплексен процес на развитие чрез crowd, и това е пример за една високо комплексна дейност, която използва експертиза по отношение и на най-дребните детайли", пояснява още Марко.

 

ФБ: Познавам хора, които работят в движение чрез смарт приложение - например докато са в супермаркета, като по поръчка на дадена маркетингова компания, заснемат регалите с кисело мляко, тъй като тя иска да събере информация за това, дали нейната марка е добре разположена. Правят снимки с кратки описания и ги изпращат, срещу което получават по едно евро. Или такива, които чрез кликания върху определени реклами за час заработват към 5-6 евро. Дали това е най-ниското ниво на crowdworking?

„Да. със сигурност тези примери са такива, но някои от тях все пак спомагат за регулиране на пазара, тъй като всеки сам може да избира каква точно дейност да върши. В изследванията, които ние правим на немскоезичното пространство в интернет има изключително висок интерес към работа за малко пари. Това, което трябва да се вземе под внимание е, че в масовия случай хората по-скоро питат повече, отколкото реално се интересуват", продължава той. За него е важно да се разбере, че повечето хора търсят подобна работа по няколко причини, една от които е, че тя позволява един изключително лесен достъп до някаква трудова дейност. „Това значи, ако някой има 20 минути свободно време, в които иска да припечели нещо."

Другото според Марко Лаймайстер е пълната автономия, защото всеки човек решава кога, как и колко дълго да работи, за разлика от други форми на труд, които не предлагат подобна свобода. Това прави подобна работа в зависимост от начина на живот доста атрактивна за мнозина. Последният аргумент според него е, че за повечето хора това е една чудесна възможност за смяна на работата. „Това са позитивни примери за хора, които не искат по цял ден да вършат една и съща монотонна работа и си казват, че в даден момент може да правят нещо друго", продължава Лаймайер. Това важи по думите му основно в контекста на тестването на определени софтуерни продукти, тъй като хората занимаващи се с crowdtesting имат възможност да видят даден продукт много преди да е излязъл на пазара. За някои това е по-важно от заплащането, но на подобен род работа не трябва да се гледа по думите му, като на развлечение, а на дейност ,за която се заплаща, и за нея трябва да се използват всички механизми на регулации, типични за останалите форми на заетост.

 

ФБ: Когато проучвате защо хората правят това, дали с подобен род работа искат да се издържат изцяло, или това е една по-скоро регулярна дейност?

„Това, което сме забелязали е една доста ясна картина. За над 90% от работещите crowdworking е трета, четвърта или пета заетост. Ние почти не сме се натъкнали на хора, за които crowdworking е основна работа. За това си има различни причини – веднъж, както изтъкнахме за някои това все пак е някакъв доход, докато за работещите на свободна практика в IT индустрията - или креативната икономика, става дума за оползотворяване на останало свободно време чрез ползването на подобни платформи", смята експертът. Друг важен аргумент е изпълнението на по-големи поръчки чрез crowldworking платформи, и не на последно място хората сами преценяват в микса от доходи какво да вършат повече или по-малко, и да използват в краткосрочен план всички възможности за работа.

 

ФБ: За повечето синдикати подобна дейност на самонаети лица е извън правилата, и го приемат като нещо съмнително, тъй като човек не е зависим от определен работодател. Как гледате на това?

„Всичко зависи от всеки конкретен случай на преместване на даден работник. Има някои примери, при които от юридическа гледна точка не всички критерии за зависимост са изпълнени, но има и такива случаи, при които е точно обратното. Темата като цяло е сложна, защото става дума за хетерогенни разбирания в обществото като по-горе посочените примери в областта на инженеринга и рекламата, където е казано колко време и кога трябва да се извършва дадена дейност", отговаря Марко Лаймайстер. Това, което го учудва винаги е, че при Internet Economy, където всичко може да се осъществява посредством различни платформи, дейността винаги остава следи след себе си. Това означава, че справка за това, дали даден човек е работил за един проект или по една поръчка, може да даде самият собственик на crowldworking платформата. Така че има възможности за контрол на подобна дейност според него.

 

ФБ: Синдикатите се тревожат и от още нещо - че с подобно отделяне на работниците се нарушава комуникацията между работници и работодатели. Виждате ли подобно проблем?

„Рисковите сценарии са различни при самостоятелната работа, но що се отнася до разместването на силите, това, което в миналото е било определяно чрез участие при вземане на съвместни решения, чрез постигане на баланс между интересите на различните заинтересовани групи, това вече го няма", казва той. IG Metal са създали например система за организация и на служителите си, които работят чрез crowdworking, така че, чрез crowd механизми да защитят и техните интереси. Според него и crowdworking платформите могат да направят подобно нещо, въпреки че това няма да разреши всички проблеми. Но трябва да се помисли как в съвременните условия на отношения между работодатели и работници да се постигне максимален баланс на интересите. В мрежата, по думите на Марко Лаймайстер, логиката, използвана в традиционния икономически свят е неприложима, и трябва да се намерят други смислени варианти как да се постигне този баланс.

 

ФБ: Въпреки тези регулаторни проблеми, дали някой работи като самонает или не, участва ли в синдикални организации и др., казахте, че crowldworking е модел на работата на бъдещето. Как би променил нашия свят ?

"Когато мисля за crowldwork, тогава винаги мисля като за принцип на една организация, а не като дейност, която всеки свободно може да върши като самонает. Всеки може да работи така в рамките на дадена организация, следвайки принципа - не той да отива при работата, а тя при него. И това не винаги е лошо, а предлага най-различни възможности".

 

ФБ: Имам познати, които работят по един или друг проект през Фейсбук, които казват, че всеки, който иска може да види по какъв проект са заети. Дали подобна дейност на разширяване на съществуващите принципи с помощта на техниката представлява и други организации?

"Може да се каже, но не трябва да се забравя, че толкова дълбоко свързани с интернет компании, като Фейсбук, в сравнение с една машиностроителна компания, банка или застрахователно дружество е един вид друга култура, и ако не се открие разумен начин за взаимодействие чрез общо предприятие или лаборатория между различните групи, за да се пробва как ще върви съвместната работа, ще доведе до неуспех, но ние вече виждаме някои големи предприятия, които се опитват чрез подобни атрактивни форми да спечелят работниците на бъдещето".

Мнозина вече ползват тази автономия, която дава моделът на crowdworking ,въвеждайки неговите принципи, без да го показват ясно, че ги следват. Разпадането на традиционните представи за работата на едро, така да се каже на множество отделни модуларни части, според експерта има два аспекта. От една страна е разделянето на големите задачи, предмет в миналото на цели индустрии, което се вижда в някои области като ефект на развитието. Такава е например софтуерът, където в бъдеще изискването за все по-висока продуктивност ще играе още по-голяма роля. Там със сигурност се работи със стандартизация и разделяне на дейностите и частична автоматизация. Другото е възприемането на принципа за самостоятелно селектиране, тогава ще има хора, които сами ще избират - може би за ден на седмица, или три часа дневно, сами да си търсят работа. И това по думите му открива съвсем други хоризонти от мотивационно естество, защото човек се чувства привилегирован, че в сферата, в която се занимава, сам може да търси своята работа. Това само по себе си действа мотивиращо, и това е една друга област, за която трябва да се помисли, и може да се случи в рамките на дадено предприятие, не е задължително да става извън него. Трябва да се види какво се случва с тези , които търсят подобни предизвикателства, и с онези, които не искат, или не могат - и да се намерят различни пътища.

 

ФБ: Дали масовата ориентация към crowdworking ще доведе до спад на възнагражденията?

„Към момента данните не показват подобна тенденция и е необходимо да се събере още количествена информация, но в дългосрочен план може да се стигне до понижаване на възнагражденията, защото всяка работа, която извършваме дигитално неизбежно води до едно всеобщо разделение, и ако това не може да стане остава отворен въпросът, защо заетите в дигиталния свят получават по-малко от останалите, тогава самите предприятия и синдикати трябва да търсят отговора на подобни въпроси". Според Лаймайстер все още редица въпроси остават отворени, но те винаги са повече от отговорите.

 

Превод: Мартин Иванов

 

 

 

Още от същия автор