Увеличаване на средствата на бизнесмените в земеделието и спад на тези за наетите е причина за недостига на работна ръка в сектора
Делът на земеделието в икономиката ни през последните години трайно е паднал под 5%, заяви по време на конференция в София, посветена на новата Обща селскостопанска политика (ОСП), доц. Божидар Иванов от Института по аграрна икономика към ССА. Страната ни по думите му не е изключение от другите източноевропейски страни, където с изключение на Румъния делът на земеделието в икономиката също не е толкова голям.
За разлика от нас в страните с огромен потенциал на развитие, като Китай и Индия, земеделието има значително по-голям дял от Брутния вътрешен продукт (БВП) - съответно от 10 и 18%. Вследствие на произтеклите изменения през последните години основен дял в земеделието ни от 70% има растениевъдството, докато 30% се пада на животновъдството. След 2007 година според доц. Иванов най-голямо намаление се наблюдава в производството на зеленчуци, и причината за това е прилагането на новата политика в земеделието, наложена ни след влизане на България в ЕС. Промяна се наблюдава и в броя на малките стопанства. Ако през 2005 година те са наброявали около 590 000, то през 2013 година броят им е паднал под 200 000. Причина за това са промените в земеделието, които повишиха търсенето на земи и тяхната консолидация, което доведе до стопяването им. „Това е един положителен ефект от ОСП, защото така земеделието ни се превръща в много по-конкурентноспособно и пазарно ориентирано", смята доц. Иванов. За периода 2006-2015 година добавената стойност от земеделие се увеличава с под 1% на годишна база, докато производствените разходи се увеличават три пъти повече. Причина за това е доминацията на два сектора в земеделието, като производство на зърнени и маслодайни култури, и намалението на цените на международните пазари, особено през миналата година, когато делът на земеделието в добавена стойност е отрицателен.
Ръст с 40% на производствените цени
За периода 2006-2015 година се регистрира увеличение на производствените цени над 40%. Доходите на земеделските стопани за указания период също се увеличават най-вече заради получаваните субсидии, и ако през 2006 година те са били по-ниски от разходите, през 2014 година вече са изравнени с тях. Според Божидар Иванов продължава да съществува проблема с намиране на квалифицирана работна ръка, защото заплащането на труда в земеделието продължава да е по-ниско от останалите сектори в икономиката. „Особено след 2008 година се вижда ускорено нарастване на доходите на онези, за които фермерството е бизнес, и по-малко връщане на средства в наетите в земеделието", продължава експертът. Това е и причината за трудностите при намирането на работна ръка в сектора.
Увеличава се неравномерното разпределение на средствата
Интересен е фактът, че у нас разпределението на субсидиите по директните плащания между отделните сектори става все по-неравномерно. „Като цяло в ЕС коефициентът, който измерва неравномерното разпределение на средствата от 2008 до 2014 година намалява от 0,76 на 0,72, докато у нас се увеличава от 0,8 на 0,82", заяви експертът. В България според него ще се запази тази тенденция за повишаване на неравномерното разпределение на средствата.
Целта на субсидиите, пояснява специалистът, вече не е подкрепа на производството, нещо от което страната ни се нуждае. Това е била политиката на ЕС преди 20 години. Сега страната ни по думите му трябва така да адаптира политиката си в сектора, че да се подобри модернизацията и да се повиши добавената стойност .
Сред предизвикателствата пред земеделието ни през следващите години е и решаването на проблема с ръста в сектора, който е много по-малък от този на икономиката, чиито годишен ръст на разходна основа е между 3 и 4%. Решаването му през следващите години може да се окаже ключ към повишаване конкурентноспособността на земеделието и за привличане на нови инвестиции.