За концерта на мъжкия православен хор „Анастасис", гостуващ у нас във връзка с посещението на руския патриарх Кирил дойдох с около 20 минути по-рано. Помислих си, че доста съм подранил. Оказа се обаче точно обратното. Бях закъснял. Залата на руския информационен център се пукаше по шевовете, а въздухът не достигаше.

Хората стояха прави отстрани и човек едва можеше да си намери място. И имаше защо. Трудно е да се опише подобно преживяване. То трябва да се преживее. А човек може да преживее подобен концерт ако не поне веднъж в живота си, то поне изключително рядко. Малко е да се каже и напише, че изпълнените от хора православни песнопения бяха превъзходни, защото това е музика - възвишена и магнетична. Такава музика може да те накара за малко поне да забравиш несгодите на живота и да се потопиш в духовното. Концерта продължи малко над час и половина, но и три часа да беше, едва ли публиката щеше да усети. Всяко изпълнение беше изпращано с мощни овации, а накрая хорът изпя и два биса за наслада на присъстващите. И понеже словата се изчерпват до тук, оставям музиката да говори сама за себе си.