Колкото и тривиално да е, но град Залцбург се свързва единствено с името на великия композитор Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791 г.) - роден и израсъл тук. Отвсякъде се чува само негова музика. Навсякъде могат да се видят обяви за прояви и събития посветени на него. Вечер спокойно можеш да избереш, къде да послушаш малко класическа музика.

Родната му къща на „Гетрайдещрасе" 9, изглежда скромно сгушена сред различни магазини и заведения. Само надписът със златни букви и австрийското знаме, както и навалицата от хора от всякакви националности, ми подсказаха, че това е родното му място. Защото в Залцбург има още една къща, в която е живял той. Посетих родната къща веднага след пристигането си от Мюнхен. Експозицията е разположена на два етажа - включва негови известни портрети, най-известният от които рисуван от италиански художник. Най-голямо впечатление ми направиха портрет от детските му години, с дрехи подарени му от императрица Мария Терезия (1717-1780 г.), малкото пияно - по размер колкото днешните йоники, ръкописа на световноизвестен учебник по цигулка и картината изобразяваща композитора в последните дни или часове от живота му.

Част от помещенията бяха с много оскъдна светлина и за да разбера повече подробности се обърнах към един от служителите. Като разбра, че съм от България, каза много хубави думи за Пловдив, където бил през 70 -те години. В експозицията видях и някои почернели листове хартия, на които нотите едва личаха. Причината за почерняването се оказа проста - възрастта им. Съхранявали се в специални помещения. По принцип както навсякъде, снимките в музея бяха забранени, но винаги има и изключения. Група японски туристи известни със страстта си към снимането щъкаха и снимаха навред. Явно както разбрах бяха получили специално разрешение.