Това е едно куче, с което всеки човек просто може да сложи една.... точка на деня. Далматинецът - белият хубавец на равномерно разпределени черни точици, винаги е игрив и приятелски настроен. Кръстен е най-вероятно на едноименната провинция Далмация, и е една от гордостите на Хърватия.
В различни исторически периоди далматинецът е обект на внимание и на короновани особи, а любовта към него се възражда може би с филма „101 далматинци". Един от гордите собственици на далматинец е 26-годишният Марино Радович, и от дете си е мечтал за един.... далматинец.
„Днес в Далмация много рядко можеш да срещнеш далматинци и затова поисках точно такова куче. То е нещо особено за мен. В интернет намерих една жена, която го отглеждаше и ми го подари, въпреки че е имала доста запитвания от чужбина", разказва историята на своя любимец Марино.
Любопитен факт е, че необичайната комбинация от бяло и черно при далматинците се дължи на специален ген, а първоначално те се раждат съвсем белички. Първите черни или кафяви петна получават след десетия ден от раждането си. Марино прекарва много време със своето куче на брега на Далмация, тъй като далматинците са доста темпераментни и се нуждаят от пространство и време за разходки - до 4 часа дневно.
„Много съм доволен и никога няма да го сменя за друга порода куче. Далматинецът ми донесе много радост и свобода в живота", признава Марино.
На около 90-тина километра от Дубровник, в Заустрог, Анита Стефанович, разхождайки се със своя далматинец, ни показва картина от 1710 година в старинен францискански манастир, на която са изобразени далматинци. За хърватите това е едно важно доказателство, че породата е дълбоко свързана с Далмация.
„Някога те са се отглеждали основно в Дубровнишката република. Местните хора, известни като мореплаватели и търговци, нерядко са търгували и с далматинците, използвайки връзките си не само на Стария континент, но и в Индия. Заради своята елегантност и красота, далматинците често са били поднасяни и като подаръци", разказва Анита.
Така породата се разпространила към Северна Европа, Франция, Англия и Русия. Често далматинците са били използвани и като ловни кучета. Знаменитости като членовете на „Бийтълс" са си падали по далматинците, а филмът на „Уолт Дисни" „101 далматинци" през 1961 година ги изстрелва под светлината на прожекторите. Осем години по-късно идва интерпретацията и на Холивуд.
Заедно със своите питомници Анета често е на лодката, тъй като с малки изключения далматинците обичат водата. Тя признава, че любимците й са далеч по-големи любители на спорта отколкото нея и понякога й е трудно да ги удържа.
Нейните далматинци, както и много други, са отгледани от Желка и Михаел Драгич, чийто развъдник се намира недалеч от Загреб. При отглеждането им те внимават животните да са с правилно разпределена пигментация на кожата и с реномирано родословно дърво.
„Да имаш далматинец, това си е 24-часова заетост, но те се подават на обучение, и бързо се научават на основни неща", казва Михаел. Едно животно, отгледано от Желка и Михаел може да достигне цена до около 1000 евро. „Това е нашият кучешки диван. В къщата ни те си имат отделни места за спане и не спят при нас, но си живеем заедно като едно семейство", казва Желка. Кучетата на Ева също идват от развъдника. Двамата със съпруга й се опитват да предадат част от любовта си към животните и на своите деца. „Те са чудесни семейни кучета и могат чудесно да си паснат с децата. Игриви са, което е добре за активни семейства като нашето, но и са много нежни", казва Ева.
И семейството й не се притеснява от това, че далматинците стават все повече, защото те им носят само едно - много радост в бяло и черно.
по материали на „Дойче Веле"
Снимка:"Дойче Веле"