Посетих Дойчес музеум от втори опит. Прекрасен музей. Може би най- богатият, който съм виждал. Има много неща, които си заслужава да се видят, през макети на кораби и самолети - до историята на производството на желязо, физика, астрономия и фармация. За краткото време човек не може да обиколи всичко. И може би затова видях хора, които си купуваха годишни карти, за да може всеки който желае, да идва във всеки един момент и да се усамотява в огромните му зали.
Най-голямо впечатление и у мен предизвикаха макетите на бойните кораби от Втората световна война, самолетите „Юнкерс" и „Месершмит", Фау 2', макетите на космическите кораби - Ариана 4, Прогрес, американските совалки, скафандрите. На последния етаж пък е разположен планетариум. Някои от корабите бяха в естествен размер, и посетителят можеше да види например, как са разположени оръдията в корпуса им.
На преден план бойният кораб Бисмарк
Разглеждайки всички експозиции, се замислих дали и у нас няма подобен музей, защото той би предизвикал истински интерес у децата. Както тук в Мюнхен, където те се стичаха на върволици. За друг път оставих разглеждането на Транспортния музей. Имаше прекалено малко време до влака за Залцбург, в което трябваше да разгледам музея за по-малко от час. Стори ми се безсмислено. Видях само фасадата му. Разположен е недалеч от мястото, където се организира известния Октоберфест. Времето мрачно и сиво, минаваше бързо и часовете прекарани в Мюнхен се стопиха бавно. Но предстояха още емоции, защото идваше последната спирка - Залцбург.
Фланелка изработена от рециклирана пластмаса
София-Любляна-Мюнхен-Нойшвангау-Залцбург-София
(Следва)