В условията на криза и финансова рецесия жените все повече излизат на преден план за сметка на мъжете. Силвия Рам-Прегер създава собствено млекопреработвателно предприятие, в което почти не работят мъже. „Това беше едно напълно осъзнато решение"- споделя тя пред германската обществена телевизия ARD. „Казах си, че ако мога сама да създам и ръководя едно предприятие, тогава ще направя такова, в което да работят само жени." И с времето според нея се доказва, че екипът, който е подбрала се разбира чудесно. Според мен има повече мъже, които осъзнават, че имат нужда от помощ у дома, отколкото жени. Когато става дума за вземането на някакви решения или за нови начинания например всички казват „Добре, нека да пробваме."

Предприемачката няма нищо против мъжете, но знае, че жените, които искат да променят живота си, трябва да разтоварят половинките си. „Мисля, че е доста трудно да намериш някой, който да те подкрепи при възприемането на нови идеи." Самоуверени, силни и целеустремени жени, които идват без мъже за да обсъждат една новоизлязла книга на американската журналистка Хана Роузин, озаглавена „Краят на мъжете и възхода на жените". В нея авторката прави сериозен анализ на обществените промени. Тя описва влиянието, което оказват промените в икономиката и индустрията върху ролята на жените и мъжете в обществото. Тезата й е, че жените са с едни гърди пред мъжете, защото могат много по-добре да се приспособят към новите условия. „През последното столетие жените станаха много по-гъвкави. В книгата си използвам понятието „пластични жени", защото те могат да се приспособяват по-добре"- споделя тя. Ситуацията според нея през последния век драстично се промени. По-рано жените не са имали право да работят. „Мъжете през същото време не направиха почти нищо, те за разлика от жените реагират много по-бавно спрямо промените в обществото, не защото са по-малко интелигентни, а защото нямат потребност от промени" - казва още Хана Роузин. Все пак в условията на криза мъжката самоувереност намалява. В САЩ например 2/3 от загубените през последните години работни места са свързани с мъжки професии. Вследствие на това се стигна до криза на идентичността и бездействие. Обратно според аргументите на авторката, жените бележат ръст в развитието си, нагаждайки се към новите предизвикателства и така изпреварват мъжете. В университетите жените са преобладаващо число във всички специалности. Нараства и броя на жените, които печелят повече от мъжете. Това, че ръководните позиции все още се държат преобладаващо от мъже, не е аргумент срещу нейната теза. Това, което е на изчезване според нея, е естественото допускане на мъжете до подобни позиции. „Става дума не за разрушаване на обществените порядки, а за това, че на жените им се налага да правят неща, които по-рано са били немислими за тях. Те стават глава на семейството, грижат се за набавянето на храна и всички шансове за работа пред тях остават. Това обаче не означава, че мъжете автоматично получават нови отговорности." - обяснява Хана Роузин.

В началото Силвия Рам-Прегер сама се сблъскала с подценяването на жените. „От жените по презумпция се иска повече, за да се постигне дадена цел в сравнение с мъжете, или поне така е според общоприетите представи" - смята тя.

Особено силно тази смяна на ролята между половете се забелязва в бедни федерални провинции като Мекленбург Предна Померания. „Да, така е, защото мъжете са по-малко мобилни от жените" - казва Хана Роузин. Все пак има и мъже, които не се притесняват от това, да поемат новата си роля. Като Доминик, който заради успеха на приятелката си в кариерата, е поел голяма част от домашните задължения и родителските грижи. „Краят на мъжете не означава, че те трябва да бъдат зачеркнати и че земята ще продължи да се върти и без тях, а по скоро един нов свят, в който те ще имат нови шансове" - заключва авторката.

Превод: Мартин Иванов