Между 29 юли и 5 август 1973 година в Източен Берлин се състояли 10-тите Световни игри за младежи и студенти известни у нас с името Универсиада. Провели се под мотото „За антиимпериалистка солидарност, мир и приятелство“. В тях взели участие 25 000 състезатели от 140 страни. Сред тях били и представители на ФРГ и Западен Берлин. Този форум бил за ГДР едновременно шанс и предизвикателство. От една страна трябвало да се представи на света като една отворена и самоуверена държава, от друга обаче да държи под контрол определеното като застрашаващо отваряне към света. Основната задача на режима и тайните служби била да наблюдава за срещи между гостите на форума и местното население.
Планът за провеждане на Универсиадата бил изготвен от специален национален комитет, образуван през 1972 година и лично ръководен от Ерих Хонекер. Още от самото начало ЩАЗИ била директно ангажирана с подготовката и провеждането на игрите. Операцията по пълномащабното наблюдение и контрол на форума била наречена „акция Знаме“ (Aktion Banner).
На 28 юли участниците дефилират при откриването на игрите. Сайтът на Федералната служба за архивите на ЩАЗИ предлага фотогалерия с непубликувани до момента снимки от парада на участниците по улиците на Източен Берлин. Предизвикателството пред ЩАЗИ било огромно, тъй като трябвало да държи под контрол над 300 000 участници във игрите от ГДР и 25 000 състезатели от чужбина.
Под знамето на световните игри
Въоръжените органи на ГДР започнали подготовката си за Световните игри за младежи отрано. Естествено под ръководството на ЩАЗИ. За целта била издадена специална Заповед №13/73 за организиране и подготовка на игрите. В нея се казвало, че „решаването на всеобхватните политико-организациони задачи ще изисква преди всичко служители на ЩАЗИ със високо класово самосъзнание, политическа яснота и чекистко майсторство“. (Изт. BStU, MfS, AGM Nr. 2065, Blatt 230). С организацията на събитието както личи от заповедта на министъра на Държавна сигурност Ерих Милке трябвало да се заемат над 4 000 души. Осигуряването на сигурността на международните младежки игри било определено като „голяма и сложна поръчка“. Всички служители на МДС получили инструкции. Така например Работна група 17 трябвало да събира „изчерпателна информация“ от местата, където били настанени участниците и за свободното им време и да подсигурят подмяната на участници в проявата. Групата била разположена на „Александерплац“. В написаният от нея доклад се споменавали различни случаи за дискусии между участници. Така например от документа разбираме за съществуването на дискусионна група от източногермански и западногермански младежи, които обсъждали различни теми като понятията „свобода“, „образование“ и темата за признаването на ГДР след влизането в сила на двустранния договор с ФРГ. В тази връзка един от източногерманските младежи изразил мнението, че от гледна точка на международното право, вече нямало нужда от Стената. (Изт:BStU, MfS, AG XVII, Nr. 3590, Blatt 46).
Нерегистрираните гости от Западен Берлин били нежелани
Специално указание по изпълнение на Заповед №13/73 уреждало паспортния контрол на туристите и посетителите на Универсиадата. В него се казвало „за да се осигури политико-оперативен контрол на туристическата агенция на ГДР, да не се разрешават и провеждат никакви екскурзии на лица с жителство в Берлин (Западен), граждани на ФРГ или други несоциалистически страни, по време на престоя им в столицата на ГДР.“ (Изт. BStU, MfS, AGM Nr. 2065, Blatt 198).
Затвор вместо пътуване до Берлин
До началото на юли 1973 година срещу 2 720 души, определени като негативни, асоциални и осъждани в миналото лица, били предприети мерки за да не бъдат допуснати да посетят Берлин. Освен това в източногерманската столица били задържани близо 150 проституиращи. Срокът на задържането им най-често съвпадал с времето на провеждане на игрите, и те трябвало да бъдат пуснати след приключването им. За да се държи ситуацията в затворите под контрол били изпратени стотици сътрудници на тайните служби из всички затвори на страната.
300 000 участници от ГДР били подложени на специална политическа подготовка и въведени в правия курс. Те трябвало да дават клиширани отговори на въпроси като: „Как стои въпросът със свободната обмяна на мнения в ГДР?“ „Защо отношенията между двете германски държави трябва да имат същия характер, както тези с трети страни?“ , „Има ли все още една германска нация?“ и „Дали сексът е забранен в ГДР?“ .
Въпреки наложените им от режима ограничения, за повечето източногерманци Световните младежки игри били едно вълнуващо преживяване.
Превод: Мартин Иванов
Източник:BStU