Производството на ананас може и да е био
В своите търсения журналистите се натъкват на плантация за биопроизводството на ананас, дълбоко скрита зад пояса от тропически гори. Тук не се използват пестициди, а работниците идват от близките села. Производството не е толкова ефективно и печелившо, защото част от реколтата не става нито за преработка, нито за износ.
Собственик на фермата е Фреди Гамбоа. Той се грижи за сортиране на плодовете. „Здравите плодове са добре изглеждащи и ароматни, тези които не стават за нищо изглеждат добре само на външен вид, но ако човек е с по-набито око, може да види следите оставени най-вероятно от вредители", разяснява фермерът. По тази причина подобни плодове не стават нито за продаване, нито за износ. Загубите са големи, защото ананасите имат доста естествени неприятели. За отстраняването на плевелите по думите му отиват най-големите усилия, тъй като интензивните дъждове в тропическия регион провокират растежа им. И тъй като химикалите срещу плевелите са забранени Фреди прибягва до използването на найлони, с които се покрива земята около ананасите и се цели да се потисне растежа на плевелите. Без тяхна помощ е невъзможно никакво биологично производство на ананаси. След прибиране на реколтата найлоните се събират, което отнема много усилия и се отразява на разходите. Въпреки това фермерът няма да се откаже от биологичното отглеждане на ананаси. „Нуждаем се от промяна на модела за всички- от производителите, през супермаркетите до потребителите. Всички ние трябва да се променим за да стане биопроизводството алтернатива за Коста Рика", убеден е Фреди.
Страната обаче е доста далеч от подобно решение. Сега едва 1% от износа на ананаси за Европа се пада на биологичното производство, а големите усилия и разходите отказват редица производители. От друга страна нито супермаркетите, нито потребителите са готови да плащат повече за екзотичния плод. Дори биопроизводството в Коста Рика остава монокултурно за сметка на тропическите гори. На повече от 5 ха площи, заемани някога от горите, днес расте ананас, отглеждан по конвенционален начин, но не както го правят останалите, а в естествените му условия.
Един германски специалист по горите от Бавария, живеещ в Коста Рика от две десетилетия, демонстрира на практика как се случва това. Именно в гората той е създал условия близки до естествените за редица земеделски култури, сред които и ананаса. Мануел Мителхамес работи често скрит дълбоко насред тропическите гори. „Това е една плантация, която е сертифицирана, и всичко което произвеждам може да се изнася за Европа и Америка", казва Мануел. Наличието на множество насекоми наоколо е добър индикатор за това, че фермерът не използва никакви химикали. Всички тези растения- от какаото през бананите до ананаса са създали една уникална екосистема, в която всеки един от сортовете помага на другия да расте. „Въпреки наличието на плевели, ананасите тук растат много добре, защото се намират в нормална екосистема, и нещо повече човек може да поддържа такава система, без да е необходимо да влага непрекъснато нови и нови средства", разяснява Мануел. В неговата своеобразна агро гора всичко идва от природата, без химия и найлони. –Заради натиска на пазара от страна на супермаркетите подобни производители нямат шанс да пробият, а за европейския пазар добивите са прекалено ниски, а продукцията доста по-скъпа. „Дори и тук в Коста Рика веригите работят с големите производители, от които изкупуват продукцията на точно определена цена. Това обаче ги прави несигурни, защото търговците не могат да им гарантират, че следващата година ще им изкупят плодовете на същата цена", казва Мануел. Това води до разпространяване на натиска по веригата, и за да намалят разходите, големите производители прибягват до наемането на работници на черно, на които не се предоставя никаква социална и здравна защита. Супермаркетите от своя страна залагат на стоките- масово производство, които могат да се произвеждат само по конвенционален път с всички познати последици.
Изследването на взетата проба от водата край плантациите с ананас макар и непредставително показало на дело, какъв коктейл от отрови се съдържа в нея. Особено опасни се оказали три пестицида - Фенурон, Монурон и Аметин, които почти не се използват в Европа, но пък за сметка на това тровят водите на централноамериканската страна. За всички тях се смята че най-вероятно са канцерогенни. Оказва се, че ананаси произведени чрез споменатите пестициди все още се продават в Германия. Журналистите ги намират в една от веригите магазини, и вземат проби за изследване, за да проверят, дали в тях не се съдържат следи от опасните пестициди. Според закона плодовете трябва да се подлагат на анализ заедно с кората. След няколко дни се установява, че в кората и плода не са открити забранени субстанции. Друго яче обаче стоят нещата с корените. „От една страна е добре за потребителите, че в плодовете са открити само следи от вредни вещества , но от друга те трябва да внимават, когато отстраняват корените и да си мият ръцете, за да не пренесат следи от пестицидите върху себе си",казва д-р Денис Леополд. Причината за това е откритите в тях следи от препарата Диацинон, използван за борба с инсектицидите, който може да попадне върху кожата и може да доведе до проблеми при наследствеността и най-вероятно е канцерогенен. Нещо повече, употребата му в ЕС е забранена. Допустимите стойности на съдържанието му не са преминати, но това важи за плодовете, но не и за корените от изследваната проба. Причина за липсата му в плодовете и кората са открити дози от препарат, използван за премахване на гъбичките, надвишаващи 700 пъти стойностите, определени през 2015 година. Веществото е използвано по поръчка на производителя с цел избягване на някои бариери при търговията. Иначе още преди две години тестваните за следи от пестициди ананаси е трябвало да отидат на боклука. От веригата супермаркети уведомили журналистите, че плодовете са „напълно годни за транспортиране", още повече, че предлаганите в мрежата им плодове носят знак, гарантиращ, че производството им е прозрачно и устойчиво. В рамките на проучването си обаче журналистите открили, че костариканската компания Arcon е с отнет сертификат заради подозрения за непрозрачни условия на труд. От веригата супермаркети отговорили, че вече не доставят ананаси от засегнатия производител под марката „Пиняфрут", а са използвани само опаковки единствено поточните линии за опаковане на този производител, като е бил помолен да отстрани означението, защото компанията търгува само със сертифицирана продукция. Контролна покупка обаче показала, че ананасите предлагани във веригата на този търговец не носят подобно означение.
Потребителите могат сами да решават, дали да се откажат от покупката на подобни ананаси, или да платят повече за биологично произведени. Супермаркетите от своя страна могат да се разграничат от екологичните и социални стандарти на производителите, но за целта трябва да поставят ясно разграничение и в цената, а освен това да следят стриктно за спазване на условията по места.
Превод: Мартин Иванов
По материали на zdf.de
Снимки: zdf.de