Посланията са огледало на душата или поезия на живота
„През следващата година си пожелавам свобода и кураж да остана с теб". Това е само едно от десетките знайни и незнайни послания. В тях са събрани желания, копнежи и тайни. Всичко това изпращат хора с помощта на едно писмо... в стъклена бутилка. Техен откривател и събирач е Йоахим Рьомер.
Кьолнският художник ги открива по бреговете на Рейн край град Дуизбург. В дъжд и пек той броди по брега в търсене на своето съкровище. „Във нашите времена на толкова бърза комуникация все още има хора, които се връщат към подобен род общуване", това е наистина интересно", казва за „Дойче Веле" художникът. Послания, които никой не знае дали някога ще бъдат прочетени. Една бутилка пропътува средно по вода около 50 километра. Йоахим Рьомер ги събира вече 27 години. Колекцията му наброява около 1400 послания. „В тях има всичко - от палитрата на човешките емоции, което можем да си представим - мъка, раздяла, търсене на любим човек, любовни разочарования, щастие, детска игра и всичко каквото си пожелаете", разказва Рьомер. Когато намери дадена бутилка, той грижливо оставя свидетелство за поколенията - датата и мястото където е намерено посланието, след което го връща в бутилката. Междувременно историите са се насъбрали толкова, че ако пожелае, може да напише цяла книга.
„Винаги съм казвал, че за мен това би била една книга на поезията на живота", категоричен е художникът. Едно малко парченце човечност, опаковано в стъклена бутилка. Остава неясно дали ще успее да реализира проекта си до край. Възможно е в края на крайщата бутилките отново да се озоват във водите на Рейн, оттам откъдето са дошли.
Мартин Иванов
По материали на „Дойче Веле"
Снимка: „Дойче Веле"