Ако имаше нещо, по което доброволците на Евровизия можехме да се познаем, това бяха еднаквите ни бели обувки. Представям си как биха изглеждали след 20 дневно носене в БГ условия. Вървейки към залата сутринта, и аз видях едно момиче да крачи със същите обувки. Задминах го, но на следващата пресечка ме настигна и ме попита: ”И ти ли си от доброволците?”.
Казваше се Лота. Оказа се от Хелзинки и трябваше да подпомага финландската делегация. Учудих се, че знае толкова добре немски, но разбрах че вече живее тук, а не в родината си. Поговорихме малко за тяхната музика, и разбрах че финландците много си падали по тежките стилове. "Много хора ме питат защо съм предпочела Виена, но аз не знам отговора", каза ми тя.
Опитах се да й подскажа, че може би причината за това се крие в това, че австрийската столица привлича със наличието на хора от много култури. Лота се съгласи като спомена, че в Хелзинки човек може да срещне само туристи, но не и чужденци, които са се установили там. Срещата на 800 доброволци на едно място беше по-скоро едно шоу с ниска ефективност, отколкото конструктивен диалог, в който да стане ясно кой какво трябва да прави. Аз го разбрах в самия край, но след като 2 часа думкахме всички на едни тарамбуки.
Получи се красиво, защото накрая хванахме някакъв ритъм, но аз не видях особен смисъл в това. По-късно се запознах с Йоргос и колежка историчка от Виена, която поради несигурността на сегашната й работа в областта на човешките ресурси, е принудена да се върне към учителската професия. Разбира се, търсех повече контакти с хора от сектора на медийната поддръжка на Евровизия. Като журналист това най-много ме вълнуваше. Така се запознах със Щефани от отдела, занимаващ се с акредитациите.
Ден първи в екипа на Евровизия мина неочаквано еднообразно. С малки изключения, когато ми се наложи да отида до залата, останалото време прекарах в центъра в разговори с други „безработни" волунтари. Обсъдих австрийската образователна система с Бетина от Грац и селското стопанство с Хелга, която е от Източен Тирол, който според Барбара си е чисто автономна провинция, клоняща към Италия. „Ами да, колата ми е италианска, ям италианска храна" , каза тя. Иначе относно образователната система се оказа,че за разлика от Германия, тази в Австрия е подчинена на държавата, а не на отделните провинции, макар че контролът е двустранен - на федерално и местно ниво, и това я усложнява. Що се отнася до фермерите, тук по-голяма субсидия вземат онези от тях, занимаващи се с високопланинско земеделие. След обед стана интересно, защото Андреас внесе малко веселие, правейки си десетки селфита, сякаш ги колекционира. Аз продължих неотклонно да търся контакти с хора от медийния тим.
Дори написах един пост по темата. Естествено оказа се, че имам пропуск в екипировката, който бях допуснал поради незнание. По-скоро твърде късно получих известието, че трябва да нося определен цвят дънки, които не бях взел. Вечерта "колекционерът на селфита” ме покани да пием по нещо, но учтиво отказах. От една страна трябваше да се съобразя с моите домакини - Марина и семейството й, а от друга, тъй като ми оставаше малко време да прекарам с тях, вечерните беседи по най-разнообразни теми в дома им много ми допаднаха, и признавам си, че скоро щяха да ми липсват.
/Следва/