„Свободата е преди всичко, когато няма тирания!", отвърнал Арно Еш на един апострофирал го човек по време на негова реч от началото на 1950 година. Точно свободата избира за свое кредо този либерален политик след падането на националсоциализма, който намира своя край година по-късно в Москва. Причината: От гледна точка на режима в Източна Германия той имал доста либерални възгледи.
Роден през 1928 година в Мемел (днес Клайпеда в Литва), Арно Еш пристигнал през 1946 година в Мекленбург като военнопленник и завършил право в университета на град Рощок. Започва много бързо да се занимава с политика. Влиза в либерално демократическата партия на Германия (LDP) още при нейното основаване през 1946 година в Мекленбург, а през 1946 година и в нейното централно ръководство. Още на 20 години той се оформя като една от водещите фигури сред либералите с ангажираността си да защитава демокрацията и гражданските права и остър противник на смъртното наказание и за изграждането на един социално либерален модел . Еш влиза в остро противоречие с установения в източната част на Германия режим. Така той попада под прицела на германските комунисти и съветските им господари. След консултации със съветската военна администрация от местният правен отдел на ГЕСП, през август 1949-та година те обявяват, че „като учен и съдия той представлява опасност" за режима. Месец по-късно заедно с още един съратник е задържан и прехвърлен във военния трибунал в Шверин. На 21.07.1950 година е осъден на смърт за шпионаж, антисъветска пропаганда и изграждането на контрареволюционна организация. Година по-късно, през юли 1951 година, Арно Еш е убит в Москва.
От няколко години в рамките на нов проект учените се занимават със осъдените от военния трибунал в Шверин лица. Най-новите данни бяха представени на специална конференция в началото на март от д-р Фред Моцек, заместник ръководител на изследователския и документационен център за историята на диктатурата в Германия на провинция Мекленбург Предна Померания. Заедно със служителите на местното бюро на службата, отговаряща за архивите на ЩАЗИ, д-р Моцек изследва досиетата, чието съществуване извън трудно достъпните съветски документи, не би могло да се предполага.
През декември 1988 година Фридрих Франц Визе моли тогавашния лидер на СССР Михаил Горбачов за реабилитиране на групата на Арно Еш, към която Визе също принадлежал. Така той активизирал съветската тайна полиция. Още през август 1989 година КГБ изпратила копия на 14-те тома с документи по случая "Арно Еш" и неговата група на ЩАЗИ. Именно в тях д-р Мроцек открива, че самият Сталин бил лично заангажиран със случая. В последните дни на режима в ГДР ЩАЗИ се опитала да извърти нещата, но трябвало сама да се потопи в дълбините на историята. Така трябвало да се изясни какво е представлявал този съветски трибунал, и каква е била дейността му. От ЩАЗИ проучили засегнатите по случая, между които и Карл Херман Флах, който при задържането му през 1949 година е бил изпратен на Запад със самолет. През 1969 година той участва в подготовката за създаването на коалиционното правителство между либерали и социалдемократи, а през 1971 година е избран за генерален секретар на либералната партия (FDP). От ЩАЗИ се занимават със случая до декември 1989 година като търсят съдействие от „съветските другари". Падането на режима и мирната революция в ГДР слагат край на работата им.
На 19.7.1990 година военният колегиум на Върховния съд на Съветския съюз отменя присъдата срещу Арно Еш и го реабилитира. Тепърва трябва да бъдат преведени редица руски документи засягащи дейността на Арно Еш и неговата група. От тях се очаква да излязат още данни за демократичната опозиция в провинция Мекленбург Предна Померания и нейното разбиване.
Източник: BStU
Превод: Мартин Иванов