Есенни картини  в стихове...   Есенни картини в стихове...

Макар и температурите навън все още да не подсказват, природата си знае своето. Тя е като живота, като кръговрата и сезоните си следват един след друг. И есента бавно настъпва и променящите се цветове и багри от зелено към жълто и оранжево го показват все по-отчетливо, а дърветата бавно свалят своите зелени одежди.

Е, в началото на лятото обещах да се върна към едно стихотворение на Херман Хесе посветено на есента, и по-скоро на мъглата. А рано или късно и тя ще падне. Непрогледна и гъста. И ако човек върви в нея би могъл да се почувства сам, като в никой друг сезон.

 

 

Im Nebel

 

Seltsam, im Nebel zu wandern!

Einsam ist jeder Busch und Stein,

Kein Baum sieht den andern,

Jeder ist allein.

 

Voll von Freunden war mir die Welt,

Als noch mein Leben licht war;

Nun, da der Nebel fällt,

Ist keiner mehr sichtbar.

 

Wahrlich, keiner ist weise,

Der nicht das Dunkel kennt,

Das unentrinnbar und leise

Von allen ihn trennt.

 

Seltsam, Im Nebel zu wandern!

Leben ist Einsamsein.

Kein Mensch kennt den andern,

Jeder ist allein.

 

November 1905

 

 

***

 

И за да не изглеждат краските толкова тягостни и безцветни, реших да потърся и други примери, за това как се описва есента от майсторите на перото.

И ето какво открих. Стихотворение тъкмо подходящо за настъпващият нов месец.

 

 

Октябрь уж наступил...

 

Октябрь уж наступил — уж роща отряхает

Последние листы с нагих своих ветвей;

Дохнул осенний хлад — дорога промерзает.

Журча еще бежит за мельницу ручей,

 

Но пруд уже застыл; сосед мой поспешает

В отъезжие поля с охотою своей,

И страждут озими от бешеной забавы,

И будит лай собак уснувшие дубравы.

 

А.С.Пушкин

 

Заради обагрените в златисто жълто листа, есента често е нарича златна... 

 

 

Золотая осень

 

Осень. Сказочный чертог,

Всем открытый для обзора.

Просеки лесных дорог,

Заглядевшихся в озера.

 

Как на выставке картин:

Залы, залы, залы, залы

Вязов, ясеней, осин

В позолоте небывалой.

 

Липы обруч золотой —

Как венец на новобрачной.

Лик березы — под фатой

Подвенечной и прозрачной.

 

Погребенная земля

Под листвой в канавах, ямах.

В желтых кленах флигеля,

Словно в золоченых рамах.

 

Где деревья в сентябре

На заре стоят попарно,

И закат на их коре

Оставляет след янтарный.

 

Где нельзя ступить в овраг,

Чтоб не стало всем известно:

Так бушует, что ни шаг,

Под ногами лист древесный.

 

Где звучит в конце аллей

Эхо у крутого спуска

И зари вишневый клей

Застывает в виде сгустка.

 

Осень. Древний уголок

Старых книг, одежд, оружья,

Где сокровищ каталог

Перелистывает стужа.

 

Борис Пастернак

 

 

Златна есен

 

Ти не чули?

Свири, брули

вятърът листа.

Значи, вече

в път далечен

тръгна есента.

 

По балкани,

по поляни

тих дъждец вали.

Слизат бели

на къдели

влажните мъгли.

 

Златна есен!

Тя донесе

едри плодове.

С тях напълни

и препълни

всички домове.

 

Ти не чули?

Вятър брули

горския шумак.

Значи, вече

отдалече

тук ще дойде сняг.

 

Методи Христов

 

Подборката от стихове, посветени на есента  съвсем  няма претенции за представителност, или още повече за изчерпателност. Тя дойде като продължение на един по-стар пост посветен на децата родени през юли или накратко казано Julikinder.

 

 

Още от същия автор