Населението на босненската столица Сараево, която спокойно може да бъде определена като град на контрастите, наброява почти 300 000 души. Място, намиращо се между Ориента и християнския свят.
Първо е била част от Османската империя, а по-късно попада под властта на една друга империя - тази на Хабсбургите, чиито следи все още са видими навсякъде. Графичната дизайнерка Александра-Нина Кнежевич е родом от Сараево. „Градът е смесица от всичко, различни ястия, архитектура, и различни хора", казва тя за „Дойче Веле".
В миналото градът се превръща във важно място, където се разиграват събития, преобърнали световната история. Убийството на австроунгарския принц Франц Фердинанд на Латинския мост, както е известно слага началото на Голямата война. Навсякъде в града могат да се забележат следите на още една война - тази за Босна от началото на 90-те години на миналия век. Между 1992 и 1995 година градът е окупиран от сръбските войски. Загиналите в резултат на военния конфликт са повече от 10 500 души. Александра изважда късмет. Напуска града на една военна машина с началото на бойните действия. По-късно учи графичен дизайн в Черна гора. „Когато отново видях родния си град след края на войната, той изглеждаше по съвсем различен начин. Беше напълно разрушен", продължава тя. „Графиките и картините на Сараево, които рисувам са моя начин да реконструирам града." Окупираният тогава град е можел да бъде напуснат само през летището и един таен тунел под гарата, който сега е превърнат в основна забележителност на Сараево. Оригиналният тунел е разрушен след края на войната, но 25 метра от него впоследствие са възстановени, за да напомнят за историческите събития. Сред най-посещаваните места тук са старият град и местният пазар. Тук се чувства духът на османците, господствали над града в продължение на 400 години. Един от символите е местната чешма, като според поверието който отпие глътка вода от нея, значи ще се върне обратно в Сараево. Занаятчии пък произвеждат традиционните кани за кафе, като направата само на едно подобно произведение на изкуството отнема между 6 и 8 часа. „Мястото изглежда така, сякаш се връщам в детството си, и почти нищо сякаш не се е променило", признава Александра. Традиционните кани за кафе влизат в употреба в сараевските кафенета, които са безброй. Който ги посети, не трябва да се учудва от това, че тук се пуши, защото за разлика от другаде, в кафенетата тук не е забранено тютюнопушенето.
А традиционното кафе напълно естествено не се отличава от турското. Пие се без захар и се поднася с локум. „Мисля че всеки тук обича локум, просто защото той е част от нашата идентичност", казва Александра. Той е продукт на Ориента, и е много сладък. Немислимо е да посетите Сараево, без да сте опитали местните кебапчици, не че си нямаме нашите кебапчета, но когато човек ги опита тук, ще остане с впечатлението, че именно в Сараево те са открити, и никъде другаде не са толкова вкусни. Сервират се традиционно в хлебче с лук. Всеки ресторант има своя собствена рецепта. „Подобен вкус няма никъде другаде.Ние сме на Балканите, а тук не трябва да се яде нищо друго освен кебапчици", казва един от посетителите на местен ресторант. Планините около града, които във времената на война са предлагали убежище за местните жители, сега отново са любима дестинация за туристите. Невероятна гледка към стария град се разкрива например от т.нар. „жълт бастион", любимо място за влюбените двойки. То е и любимо място за Александра. „Сараево е бил, и винаги ще бъде един приятелски град, въпреки своята история, и въпреки войната - град, който е гостоприемен към всички посетители". И в Сараево идват все повече туристи. Само през миналата година градът е посетен от повече от 250 хил. души.
Превод: Мартин Иванов