Забравена в миналото култура, днес лимецът се превръща във все по-предпочитана храна за все повече потребители, които преоткриват нейните здравословни качества и полезни свойства. Освен в сладкарския бранш и хлебопекарната индустрия се оказва, че лимецът може да намери своето място и при производството на бира.
Възможностите за това бяха представени от авторите на нов стартъп проект целящ популяризирането употребата на лимеца в широк кръг от области.
„Производството на пиво от лимец беше едно предизвикателство за нас, тъй като той първо трябваше да се малцува и да установим какво е оптималното съотношение между малцовия лимец и ечемичения малц", заяви проф. Валентин Бъчваров от Селскостопанска академия. Благодарение на лабораторни опити у нас и в Чехия е установено, че това съотношение трябва да е 50 на 50. И ако в Чехия това е типично пшеничено пиво създадено чрез технология използваща горно ферментиране на дрождите, българските учени са разработили технология с долно ферментиращи дрожди т.е. бира от т.нар. тип Lager-пива, което може да е предимство за налагането му на пазара смята проф. Бъчваров.
Идеята на създателите на проекта е бирата от лимец да започне да се произвежда в по-малки пивоварни, и да намери своето място в пивоварния бранш по подобие на различните миксове бира, които вече са неотменима част от асортимента на повечето компании. Цената на пшеничената бира според проф. Бъчваров ще зависи от обемите на производство и реализацията на продукта на пазара.
Около 15 хил. дка с лимец се отглеждат у нас
По неофициални данни площите с лимец у нас в момента са около 15 000 декара. Официалните данни на МЗХ към 2012 година са за 10 000 декара. Повечето хора решили да се занимават с отглеждането на тази култура са дребни фермери, които го правят за свое собствено удоволствие и заради свои приятели - почитатели на хлябовете от лимец. Един от тях е и Енчо Енчев, който отглежда около 50 декара с лимец между селата Вонеща вода и Белица. През миналата година голяма част от реколтата му била нападната от гъгрица. Според него е мит, че тази култура не се напада от неприятели. Опитал се е да намери пазар в специализираните магазини, но поради по-високата му цена не е успял. Затова се ограничил само до производството му с цел задоволяване потребностите в семейството си и на приятелите си. Освен лимец отглежда ръж и тритикале. Според него у нас няма стандарти за лимеца подобно на тези за пшеницата. В момента има доста голямо омешване на семената и това, че не се знае кое е лимец и кое не, постепенно може да доведе до намаляване на качеството и добивите от тази култура. Ето защо смята, че от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС), трябва да вземат мерки за подобряване на контрола при производството на семена от лимец. Докато при пшеницата съществува целенасочено селектиране на различните сортове в продължение на столетия, с цел подобряване на качествата и добивите от тях, то лимецът е останал с непроменени качества в продължение на хилядолетия.В института в Садово има например доста добра сбирка от семенана на лимец - 84 образци от еднозърнест и 59 от двузърнест лимец. „Понякога нашите производители отглеждат някакви семена - смес от еднозърнести двузърнест лимец, или с примеси от други житни култури", смята проф. Бъчваров. И тук един от проблемите е неизползване на сертифицирани сортове. Оставянето на семена от старата реколта, крие риск от това да се отгледа лимец с примеси. Все още производството на лимец не е добре организирано и някои от стопаните задоволяват потребностите си от семена чрез внос от Австрия. Добивите при лимеца са около два пъти по-ниски в сравнение с обикновената пшеница, но за разлика от нея може да се отглежда без използването на скъпи химикали.
Лимецът - „лекарство" срещу холестерола
Сред безспорните полезни свойства на лимеца е и това, че той спомага за намаляване на лошия холестерол в човешкия организъм. Установено е също така, че въпреки съдържанието на глутен, близо 70% от хората с глутенова нетолерантност не чувстват типичните за това заболяване симптоми при консумиране на храни на основата на лимеца. Това се дължи най-вероятно на спецификата на белтъците в него. Ако при обикновената пшеница съдържанието на глутен може да достигне до няколко хиляди милиграма на килограм, то при лимеца е от порядъка на 300 до 500 мг/кг .
Той съдържа 4 пъти повече магнезий в сравнение с кафявия ориз и 5 пъти повече сяра в сравнение със соята. Лимецът има също така и богато съдържание на антиоксиданти, които придават типичния за него жълтеникав цвят. Така например съдържанието на лутеин в лимеца е между 4 и 8 пъти повече в сравнение с хлебната пшеница. Освен това той съдържа и доста други вещества които спомагат за укрепване на организма.