Тихомир Иванов извървява Камино за да намери себе си
Има само един път, който може да накара човек да преосмисли живота си, път продължаващ 800 километра и стигащ до края на света. Пътят до Сантяго де Компостела. По него минава и младият пътешественик Тихомир Иванов за да опише впоследствие преживяванията си в дебютната си книга „Камино:Пътят на завръщането" издание на „Кибеа".
А защо до края на света ли? Защото в края на пътя някога испанците поставили обозначение:"Тук е краят на света", но след откритието на Колумб се оказало, че чисто географски нещата съвсем не стоели така.
Само който е минал по него може да научи всичките му секрети, а Тихомир не само ги научил, но и описал. Например Камино не е само с един маршрут, а с няколко, като човек може да си избере за начална точка всяко градче във Франция, Испания или Германия, че за да влезеш в „Клуба на пилигримите" е важно да си изминал последните 100 километра, така както направила една 84-годишна българка, и че освен Камино има и други пътища за търсачите на себеопознаването като Португалския и Северния.
И като говорим за това, колко хора изминават годишно поклоническия маршрут, опитите на публиката събрала се на премиерата на книгата в горещия пек пред НДК да налучка точния брой се оказва безуспешен. Не 10 или 20, или дори 50 хил. души, а много повече. През 2013 година когато Тихомир е минал по Камино бройката им е била 250 хил., а през 2017 година те са достигнали до 315 хил. души. Само българите достигнали до Сантяго са се увеличили за тези четири години двойно- от 200 на 400 души. Тихомир съветва решилите да тръгнат за Сантяго задължително да пътуват сами, като сподели още един от секретите на пътуването си, че минималният багаж нужен на всеки тръгнал да намери себе си, е не повече от 40 литра.
Човек не трябва да забравя и чара на подобно пътуване, чара от десетките срещи със себеподобни търсачи на смисъла на живота, и от хилядите споделени истории. Очарованието да видиш едни и същи хора в различни части от маршрута, защото както казва авторът историите не свършват, а продължават. „Понякога може да вървиш един до друг с някого без да говорите, но вие пак контактувате", казва Тихомир, а пътят макар и продължителен не изглежда труден дори заради наличните указания, които също допринасят за промяната в мисленето на човек, водейки го от едно на друго място, и срещайки го с най-различни култури.
Мотивът за книгата му е разбира се неговата житейска история, която иска да промени и да започне всичко от начало, макар че признава, че описанието в книгата си е разделил на три нива- за чисто физическото преодоляване на Камино, разказ за места и истории и за читателите, защото точно читателите според него довършват историите. „Книгата разказва за преживяванията ми там, за физическото и духовното ми пътуване, но тя не е класически пътепис, а е романизирана. Не е измислица и героите са реални", споделя авторът.
А историите, които всеки тръгнал по Камино може да научи, наистина могат да преобърнат мисленето му. В края на пътуването, достигайки Сантяго де Компостела, освен че всеки получава специално удостоверение за извършеното пътуване трябва да изгори нещо което носи. Тихомир не спазил този обичай, а хвърлил една от фланелките си в океана. Само там накрая на света човек може да чуе обаче подобни истории като тази на една италианка, която решила да тръгне по Камино, след като изгубила родителите си. Баща и починал в катастрофа .Винаги носел със себе си една сламена шапка, като мечтаел да отиде до Австралия. Не успял да изпълни мечтата си, ето защо тя донесла неговата шапка в Компостела , и е хвърлила в океана, с надеждата, че някога може да доплава до Зеления континент.